Но точно това го накара да се замисли за нещо. Ами служителите на болницата? Ами посетителите? Откъде излизаха те?
Хенинг улови погледа на Нора и й сигнализира, че ще тръгва.
Но нямаше никакви намерения да се прибира у дома.
5
Един медицински работник с бели панталони и риза седеше на стол в дневната и си гризеше ноктите. С едно движение той откъсна парченце кожа, което бавно падна с дъговидно движение на пода. След това бързо се изправи, като че ли мястото му внезапно се беше нагорещило.
Бярне Бругелан спря пред него.
— Уле Кристиан Сюнд?
Мъжът кимна и прокара ръка нагоре-надолу по врата си. Уле Кристиан Сюнд имаше занемарена руса брада около устата си по иначе осеяното му с белези лице. Над очите му веждите се бяха сраснали. Тънките му ръце се показваха от ефирните ръкави.
— Какво става със сина ти? — попита Бярне и си взе един стол, сигнализирайки на Сюнд, че ще седне до него.
— Не зная — отвърна му медицинският работник и сведе поглед надолу. — Сега е при майка си, но тя не ми отговаря на текстовите съобщения. Сигурно е добре.
— Да, има нещо с майките — отвърна Бярне и се усмихна с разбиране. — Да разбирам ли, че са ви предложили спешна помощ?
Бярне извади тефтерче и химикалка.
— Да, предложиха ни. Мартине е психолог и никой не познава Улрик по-добре от нея, така че…
— Разбирам — отговори Бярне. — Но ние сме принудени да поговорим с него възможно най-скоро. Може да е видял нещо важно.
Сюнд кимна бавно и прокара ръка през дългия си светъл бретон.
— Никога преди не съм го виждал такъв — тихо каза Сюнд. — Изглеждаше сякаш се е пренесъл в друг свят.
— В какъв смисъл?
— Ами, той просто си седеше там. Полюшваше се напред-назад. А погледът му беше безизразен и дистанциран.
По лицето на Сюнд се изписа тъжна и загрижена физиономия.
— Той каза ли ви нещо?
— Не веднага. Но след малко, когато отново излязох от стаята на Ерна Педерсен, той промърмори нещо за дробните черти.
— Дробните черти?
— Да. Само това повтаряше — отново и отново. Дробни черти, дробни черти, дробни черти.
Бярне си записа думата с големи букви.
— Напоследък е много ентусиазиран от часовете по математика, така че може да има нещо общо с това, не знам.
— На колко години е?
— На девет.
Бярне кимна.
— Няма да ви задържам тук прекалено много — продължи той. — Но имате ли каквато и да е идея кой може да го е направил?
Сюнд изпухтя тежко.
— Не.
— Някой, който да е имал лоши взаимоотношения с нея?
Сюнд се замисли.
— Не мисля.
— Имало ли е някакви разногласия напоследък? Някой, който да й е бил сърдит или подразнен от нея?
Сюнд отново започна да търси в базите данни на спомените си.
— Случва се някои от пациентите да станат малко войнствени от само себе си и понякога тук се водят дискусии. Но не мога да си представя някой да е направил нещо подобно спрямо Ерна Педерсен. Тя едва се забелязваше, беше много крехка и уязвима. Ако не беше намерила смъртта си по… по този начин, така или иначе щеше да си отиде.
Бярне се почеса с химикалка по главата. Една медицинска сестра премина покрай тях с бързи стъпки. Сюнд извади мобилния си телефон и светна екрана. След това бързо го остави.
— Да сте забелязали някой да е влизал в стаята й днес?
Сюнд леко се намести на стола.
— През голяма част от времето снощи аз работех в другия край на коридора. В момента тук има много заболявания.
Бярне отново кимна.
— В книгата за посещения видях, че днес никой не е идвал при нея. Знаете ли защо е така? Тя получаваше ли нещо по-особено при посещенията?
— Трябва да поговорите с Даниел за това. Даниел Нилсен. Тя беше основно под негово наблюдение. Но не мисля, че е имало усилено състезание пред вратата й, така да се каже.
Бярне си записа името на Нилсен и направи кръг около буквите.
— И няма никой от най-близките й, за когото да знаете, че се е отбивал тук поне веднъж?
— Във всеки случай не е било особено често. Аз почти не знам как изглежда синът й.
— Значи тя има син, така ли?
Сюнд кимна.
Бярне записа в тефтера си: „Семейството на сина от счупената снимка?”.
— Видеокамерата при входа на първия етаж — продължи той. — Имате ли идея дали тя записва?