Това беше работа на някой, който беше експерт в манипулирането на медиите, който знаеше кои копчета да натисне, за да освободи лавина от статии за министър, който си е спечелил множество врагове по пътя си.
Но имаше едно нещо, което Хенинг не разбираше. Защо Трине не казваше нищо. А откакто тя бе изучила профила на пробег на своя компютър, изглеждаше, че тя също беше наясно е доказателството, което можеше да възвърне реномето й. Защо не опровергаваше твърденията? Защо не се бореше?
В дъното на всичко това трябва да има нещо съвсем различно, мислеше си Хенинг. И единственото, което имаше смисъл за него, беше, че тя защитаваше някого или нещо. Себе си може би, от нещо друго, което можеше да изскочи в медиите. Това можеше също така да бъде причината тя да прави това. Той знаеше, че тя знае. Той знаеше тайната й, знаеше, че тя не може да предприеме ответен удар, защото тогава истината за това какво тя всъщност беше правила в онзи ден, щеше да излезе наяве.
Така че въпросът беше кой знае? И какво, по дяволите, беше правила Трине в Дания?
Сряда
57
Хенинг заспа около 3 часа, наполовина излегнат на кухненския плот, но се събуди три часа и половина по-късно. Първото, което направи, беше да си свари чаша кафе. След това отново седна с копие на картата на Копенхаген.
Ако плътните линии, които беше видял на компютъра на Трине, съвпадаха напълно с тези, които самият той беше нарисувал върху копието, това щеше да означава, че джогинг обиколката на Трине вечерта на 9 октомври е започнала от улица „Ньоре Сьогеде”, една дълга, обширна улица, която се разпростираше паралелно с Пеблинге Сьо[49].
Хенинг включи екрана на своя компютър, отново отвори картата и увеличи градската зона. Получи още повече детайли. Мостове, паркове, постройки. Той отново се зачуди какво бе правила Трине там? Като се остави настрана това, че е ходила да потича късно през нощта.
Не беше голямо разстоянието между Кристиансанд и Копенхаген. Със самолет до Шевик отнема сигурно не повече от 45 минути, може би дори и по-малко. Би могла да е присъствала на конгреса до доста късно през деня и след това да си е тръгнала от срещата.
Да, със сигурност. Освен ако не се е погрижила да си тръгне оттам тайно. Във всеки случай защо би го направила? Защото е трябвало никой да не знае за това. То беше единственото, за което Хенинг се сещаше и което обясняваше нейните действия.
Добре. Какво се намираше на улица „Ньоре Сьогеде” или околността?
Хенинг направи бърза справка в интернет и откри само един хотел. „Крал Артур”, четири звезди. Сигурно там бе живяла. Откри спа съвсем наблизо. Едва ли си е тръгнала затова. Католическата апостолска църква. Не. Зъболекарски кабинет „Белдент”? Вероятно не.
След това го видя.
Клиника „Щъркел”
Клиника за хора с репродуктивни проблеми. Мястото, където човек отива, ако дълго време е опитвал, но така и не е успял да роди деца. „Трине се е опитвала да забременее” — помисли си Хенинг. Той си спомни, че веднъж беше видял една статия във „Виж и чуй” в дома на майка си, в която Трине се превръщаше в лице на неволно бездетните. Все повече и повече норвежки заминаваха за Дания, както знаеше той, за да се опитат да се сдобият с деца. По правило това не беше нещо, което човек прокламираше ясно и открито. Трине може да бе заминала за Дания тайно, за да остане анонимна. А след това всичко е щяло да се случи в деня след конгреса. Може би е направила джогинг обиколка, когато е пристигнала предишната вечер, за да избяга за малко от напрежението.
Въпреки това имаше нещо нередно. Не беше ли успял някой да открие какво бе правила Трине в Дания, а след това — почти една година по-късно — да излезе наяве с най-голямата за всички времена торба помия? Защо това се появяваше сега? Не беше ли открил този някой вече всичко това? И всъщност какво толкова нередно имаше да пътуваш до Дания, за да се опиташ да станеш майка?
Хенинг не успя да стигне далеч. Срещата в Дания също не може да е минала особено добре, след като Трине беше останала бездетна. Но именно това може би не беше толкова необичайно. Клиниките за стерилитет не се обвързваха с никакви гаранции за успех.
Хенинг се опита да помисли кой би спечелил най-много от това Трине да излезе от политиката. Може би всеки би могъл да бъде. Враг от партията, някой от министерството, някой, който чисто и просто не я харесваше. Но някой тук дърпаше конците, помисли си Хенинг. Някой, който наистина много мразеше сестра му.