А сега може би беше прекалено късно. Трине ясно беше дала да се разбере, че не желае помощта му. В очите й имаше такава дистанцираност, когато бяха в колибата, толкова студенина. Но макар да беше трудно да приеме тази мисъл, когато тя го прогони, беше хубаво отново да я види. Да я види извън вестникарските колонки, извън дискусионните предавания, в които тя винаги беше толкова уверена и спокойна. А сега отново беше себе си. Все така темпераментна. Все така критична, както когато беше малка.
Хенинг все още не беше върнал автомобила под наем, нещо, заради което беше радостен сега, когато паркираше извън центъра, на Айксмарка, предницата на колата почти изцяло в цветарски магазин, наречен „Синята камбанка”. Центърът беше доста празен толкова рано през деня, нещо, от което интернет кафенето в центъра също беше белязано. Вътре нямаше жива душа, когато Хенинг влезе и се представи на един мъж с тънка коса и мургава кожа с мустаци, който дъвчеше упорито нещо в устата му.
— Много бих искал да разговарям с този или тези, които са били на смяна при вас в понеделник — заяви Хенинг.
Мъжът продължи да дъвче.
— Знаете ли кой е бил?
— Може би. Защо искате да разговаряте с тях?
— Защото се опитвам да разбера кой е изпратил факс от тази машина — обясни Хенинг и посочи вляво от себе си, където беше сложен единственият факс в стаята. — Важно е за един човек, който… който е важен за мен. Много ще съм ви благодарен, ако можете да ми помогнете.
Мъжът подъвка още малко, докато с кос поглед оглеждаше Хенинг. След това набързо обиколи с очи стаята. Нямаше никого на масите. Пред входа премина един човек с бастун.
— Колко точно благодарен ще ми бъдете?
Хенинг се поколеба за секунда, преди да извади банкнота от 500 крони от задния си джоб. Мъжът придърпа банкнотата към себе си. Започна да я изучава. След това отиде в задната стаичка, където остана дълго време. Челото му започна да гори, когато един мъж излезе отвътре. Същата къса коса и мустаци.
Той леко кимна на Хенинг, нещо, което последният прие като знак за зелена светлина. Затова попита мъжа, който носеше табелка с името Шераз, дали не може да провери в компютъра си кой е бил в кафенето в понеделник вечерта. Шераз лениво погледна към него и поклати глава.
— Не ми е позволено — отговори той.
— Не, значи.
Не беше очаквал и това. Тогава трябваше да се премине към план „Б”.
Хенинг отвори чантата си и извади купчина листове, които беше разпечатал, преди да тръгне от редакцията. Не знаеше колко профила беше принтирал както от страницата на Министерство на правосъдието, така и от различните политически партии, но бяха много.
— Само ще ви покажа някои лица — каза той. — И искам да ми кажете „стоп”, ако разпознаете човека, идвал тук в понеделник вечерта. Така добре ли е?
Шераз изчака малко, след това кимна неохотно.
— Добре, тогава започваме.
Хенинг остави чантата си. Постави първото лице на тезгяха. Премина през редица политици от опозицията, съветници, членове от парламента, които или са били, или в момента участваха в Комитета по правосъдие. Получаваше единствено отрицателно клатене на главата от Шераз. Хенинг разгръщаше профил след профил, докато Шераз продължаваше да клати глава, все по-отчаян и враждебно настроен.
Накрая той внезапно каза:
— Стоп.
Хенинг спря.
— Върнете се назад.
Хенинг махна най-горния лист. Шераз постави показалеца си по средата на листа, без да казва нищо.
— Сигурен ли сте? — попита Хенинг.
Шераз кимна.
— Добре — отвърна Хенинг, придърпа купчината листове към себе си и я пъхна в чантата си. „Добре похарчени 500 крони” — каза си той и се забърза навън.
61
Настроението в командната зала беше като в предстартовата зона в ски състезание. Всички бяха нетърпеливи да започнат и да достигнат целта възможно най-бързо. Но трябваше да бъдат направени правилните неща в правилна последователност.
— Добре — каза главен следовател Арилд Йерстад. — Ето какво знаем дотук за Маркус Йерльов. Той е на 37 години, живее в Грурюд[52] и е безработен. Няма жена или приятелка, нито пък деца. Родителите му живеят в Йесхайм. Телефонът на Йерльов е включен и знаем, че се намира в близост до една антена, точно до домашния му адрес. Значи вероятността да си е вкъщи е голяма. Аварийният екип е повикан и целият жилищен блок трябва да бъде херметически затворен, преди да влезем вътре.