Няколко души кимнаха.
— Добре — заяви Йерстад. — Тогава да потегляме. Дадено е разрешение за въоръжаване.
Патрулните автомобили се движеха без синя светлина, не искаха да предупреждават Йерльов, че са на път. Бярне погледна към Санлан и видя, че и тя живееше за този момент. Когато се случваше нещо. Нещо, от което щеше да излезе по-малко, ако беше станал главен следовател в Ларвик, във всеки случай на първа линия. Повече бумащина. Повече време, прекарано в офиса.
Наистина ли искаше това?
Пътуването до улица „Бергенсвайен” в Грурюд отне малко по-малко от петнадесет минути. Скоростта, която поддържаха, караше дъждовните капки да барабанят по прозорците. Паркираха на тротоара само на една пресечка от високия блок, в който Йерльов живееше, и притичаха последните метри до входа. Някои търсеха подслон от дъжда под стряхата на входа.
Униформен мъж от аварийния екип отвори вратата и влезе пръв, с още полицейски служители след себе си. Двама застанаха до асансьора, докато други четирима поеха стъпалата. Бярне и Санлан ги последваха. Скоро се изкачиха до осемнадесетия етаж. Санлан дишаше тежко зад него.
Един от униформените силно почука на вратата на Йерльов. Звукът изпълни коридора с кратки, бързи удари. Никакъв отговор. Почукаха отново по-силно. Извикаха го по име. Не получиха никакъв отговор.
Още хора от аварийния екип дойдоха. Единият от тях държеше таран в ръцете си. Около него се освободи място. След това той удари вратата с всичка сила. Вратата поддаде при втория опит. Полицейските служители нахлуха вътре с оръжия в себе си и със силни викове, които никой не биваше да разбира, а от които само да се уплаши.
След това се появи отговор, бързо.
— Ясно!
— Ясно!
После настъпи тишина.
Бяха необходими няколко минути, преди един полицай да си свали шлема. Той погледна Бругелан и Санлан с изключително сериозни очи.
— Убеден съм, че Маркус Йерльов стои там — каза полицейският служител и посочи с палец над лявото си рамо. — Но съм абсолютно сигурен, че той е мъртъв и напълно безжизнен.
* * *
Маркус Йерльов седеше излегнат в един кожен стол, с ръце настрани, с вкочанен и проблясващ поглед пред себе си. Почти празна бутилка с нещо прозрачно вътре стоеше на масата до него. А на пода под същата тази маса — малка, прозрачна торбичка с две капсулирани таблетки.
Бярне беше виждал капсули морфин и преди.
Това, което първоначално беше помислил за всекидневна, се оказа спалня. Една завивка лежеше на купчина върху леглото. Дрехите бяха захвърлени върху един стол или бяха на камара на пода. Погледът на Бярне се плъзна по празните стени до едно бюро с вестници, книги, хартия и амбалаж, разположени на случаен принцип. По протежение на пода колебливо към ръбовете бяха опънати кабели, бели и черни, водещи към системата за домашно кино в ъгъла. Огромен телевизор беше закачен на стената, със сателитни високоговорители от всяка страна. Имаше два монитора. На единия беше отворен фейсбук, а на другия някаква игра за стреляне.
— Не може да се е случило отдавна — констатира Санлан и скролира надолу във фейсбук профила му. — Обновил е статуса си преди…
Тя провери часовника си.
— Преди два часа и петнадесет минути.
Бярне се приближи с една крачка към нея.
— Какво пише той?
— „Съжалявам.”
Бярне спря.
— Получил е коментари от някои от приятелите си, въпрос: какво има предвид и какво се е случило, но той не е отговорил.
— Значи се е разкайвал — отбеляза Бярне.
— Да. Хванахме момчето — каза Санлан и с облекчение погледна към него. — Ето го там.
Скоро криминалистите поеха контрол над стаята, но Бярне не искаше да си тръгва, преди да е получил още някои отговори. Дълго време отне, преди Анн-Мари Сара да дойде при него. Със себе си тя носеше плик за събиране на доказателства, който му подаде.
— Това тук беше най-отгоре в едно от чекмеджетата му — заяви Сара.
Бярне взе плика. В него имаше плик за писма.
— Виж логото — каза Сара.
Бярне обърна плика и забеляза зелено „Г” с цветя около горния ляв ъгъл.
— Грюнереме — отвърна той.
— Както виждаш, писмото е адресирано до Том Свере Педерсен във Виндерен[53]. Синът на Ерна Педерсен.
— Значи Йерльов е проникнал в пощата му — отсече Бярне. — Така е разбрал къде се е намирала Ерна Педерсен, понеже се е била преместила от Йесхайм.
Сара кимна.
Но защо семейната му снимка беше строшена? Откъде идваше тази ярост?
— Други неща, които намерихте вътре?
— Снимки — отвърна Сара. — Купища снимки на компютъра му, както на Йохане Клингенберг, така и на стаята на Ерна Педерсен. Докато снимките на момичето бяха прецизни и доста професионално направени, то снимките на старческия дом са били направени с мобилен телефон.