Пол Фредрик стоеше на вратата и я чакаше. Той я пусна вътре и затвори вратата след нея. Но звуците от глутницата все още се долавяха както през ключалката, така и през отдушниците.
Тя го погледна. Той я погледна.
— Здравей — най-накрая тихо каза тя.
Но Пол Фредрик не каза нищо. Само се приближи и застана точно пред нея. След това я придърпа към себе си. И Трине се изгуби в обятията му. Положи глава на гърдите му. Долавяше с ухо пулса на сърцето му. Големият, силен мъж. Тя можеше да направи опит да се притисне към него, но не знаеше как щеше да реагира той.
Стояха така дълго време, без да си казват нищо.
Накрая се отдръпна от него.
— Как си? — попита я той, докато й помагаше да съблече якето си.
— Как си? — контрира го тя.
Той се усмихна вяло.
— Била съм и по-добре.
— Аз също.
Усмихнаха се — бързо и предпазливо.
Трине влезе първа във всекидневната и спря, когато стигна до приглушената светлина. Масата беше подредена за двама. Бутилка червено вино беше отворено да поеме въздух.
— Опитах се да сготвя — обясни той.
Трине изсумтя и се усмихна нежно.
— Знаеш колко ме бива в готвенето — добави иронично той.
Трине не можеше да спре да се смее.
— Ще бъде готово след десет минути, приблизително. Във всеки случай Нигела е имала пет години, когато е писала книгата.
Трине беше забравила колко беше хубаво да се смееш, колко беше хубаво да бъдеш у дома. Колко много обичаше прекрасния си съпруг, как с удоволствие би му дала всичко, което той искаше, точно сега, защото беше толкова добър към нея. Защото не я притискаше за отговори, а вместо това изчакваше, докато тя бъде готова.
Храниха се бавно, докато си говореха за работа. Това ще рече, че Пол Фредрик говореше, а Трине слушаше. Тя взе няколко хапки от маринованото пиле и опита малко от темпериралото се вино. Но не успя да изяде особено много, въпреки че се опита. Не й се виждаше редно да се храни. Нито пък да пие или да разговаря. Беше й трудно да мисли за това, което беше извършила, и същевременно да го гледа в очите.
„Не можеш да му го разкажеш — каза си тя. — Просто не можеш.”
След вечерята се разположиха на дивана. Послушаха малко музика. Чет Аткинс. Трине никога не беше харесвала особено много джаз, но чувственият тромпет прилягаше добре на приглушената светлина. Оставиха телевизора. Не се питаха нищо. Зъбите им посиняха от виното. Но когато Пол Фредрик се върна с нова бутилка червено вино, в него имаше нещо по-твърдо и решително в стъпките му.
— Имам план — заяви той и седна. — Мислех си да те напия.
Не се усмихваше, не се смееше. Блясъкът в очите му проникваше в нея.
— Но не за да се разприказваш за случилото се с теб през последните дни. Аз всъщност не се интересувам особено от всичко, изписано по вестниците. Вярвам ти, щом казваш, че не си извършила това, в което те обвиняват.
Той направи пауза, преди да продължи.
— Но от известно време сме женени, Трине. И въпреки че съм човекът, който те познава най-добре от целия свят, то аз не мисля, че мога да кажа, че те познавам особено добре.
Трине сведе глава.
— Животът ни е обществено достояние. И аз приемах всичко, за мен не беше проблем. Но вече не. Дължиш ми нещо повече от написаното във вестниците, Трине.
Той отново направи пауза.
— Ще ти го кажа още веднъж.
Изчака, докато тя го погледне.
— Обичам те. Вероятно винаги ще те обичам. Но ако искаш да съм тук и за в бъдеще, то трябва да ми се отдадеш напълно. Интересувам се от всичко, свързано с теб. Крайно време е да ми разкажеш коя всъщност си ти, Трине. Коя е Трине Юл. Коя беше Трине Юл, преди да ме срещне.
Опита се да проникне зад погледа й, но тя не му позволи.
— Можеш да започнеш от семейството си — каза той с твърд глас. — Разкажи ми за родителите си. Разкажи ми за Хенинг. Какво се случи с вас всъщност? Защо вече не поддържате връзка?
Трине вдигна глава и го погледна сериозно.
— Ти спомена Хенинг — каза тя. — Да не си говорил с него?
Пол Фредрик се канеше да отговори, но спря. И Трине разбра, че бе познала.
— Той дойде при мен, Трине. Също така ми изпрати съобщение снощи и ми разказа, че те е открил и че си жива.
Трине стана, направи няколко крачки към прозореца на всекидневната и се обърна с гръб към него. Пол Фредрик не я последва. Трине спря до пианото.
— Само искаше да ти помогне — заяви Пол Фредрик и стана. — А сега ти отново правиш това.
Той се приближи към нея.
— Всеки път, когато те попитам за Хенинг и за семейството, ти се затваряш. Разпитах Хенинг и за това, но той ми каза, че няма представа защо всичко помежду ви е отишло по дяволите. Какво има всъщност между вас?