Не успя да довърши мисълта си докрай, когато на вратата се почука. Пиа Ньоклеби плахо подаде глава.
— Здравей — поздрави тя. — Зает ли си?
— Не повече от обикновено — отвърна той. — Влизай.
Бярне не можеше да си спомни кога за последно тя беше идвала в неговия кабинет. Ньоклеби седна на един стол до стената и прехвърли единия си крак върху другия. Пръстите й се сключиха.
— Познаваш бегло Хенинг Юл, нали?
Бярне кимна вяло.
— Разговарях с него днес през деня — продължи Ньоклеби. — Той ми зададе един въпрос, над който след това доста размишлявах. Чудеше се дали някое външно лице не би могло да се внедри в Indicia с помощта на моето потребителско име и парола. И за съжаление, в днешно време не е толкова трудно. Но не разбрах защо ме попита.
— Ти не се ли поинтересува?
— Да, но…
Ньоклеби навлажни пресъхналата си горна устна и обиколи стаята със заинтригуван поглед.
— От известно време и аз познавам бегло Хенинг. Той никога не би ми задал такъв въпрос, ако нямаше добра причина за това. Затова ми стана малко любопитно. Влязох в Indicia, проверих собствената си история в програмата и там намерих нещо обезпокоително. Има едно търсене, което знам със сто процента сигурност, че не съм пускала.
— Значи някой разполага с потребителските ти данни и ги използва отвън?
— Така изглежда, да. И не съм сигурна кое е по-лошо — че всъщност се е случило или че Хенинг знае за това. Нито пък знам доколко би било разумно да го притисна за това. Та той е журналист, никога няма да разкрие източниците си и как е разбрал това, което е разбрал. По-скоро би влязъл в затвора.
На Бярне започна да му се прояснява накъде вървеше тя с това.
— Значи ти си мислеше, че може би аз бих могъл…
Бярне спря и по реакцията й разбра, че имаше право.
— Това представлява огромен риск за сигурността, Бярне. Сега аз, естествено, промених потребителските си данни, но на практика това означава, че някой там може да разполага с изключително ценно разузнаване. Всъщност не знам какво да правим точно с това. Не можем да излезем с изявление, защото тогава ще се вдигнат нечувани протести и дългогодишната ни работа ще отиде право в канала. А последното, което бихме искали, е Хенинг да напише нещо за това.
Бярне кимна бавно.
— Не знам колко ще успея аз да измъкна от него. Или дали мога да го разубедя да пише нещо.
— Не, но имам предложение, ако ми обещаеш, че няма да казваш на никого от следователския екип.
Гласът й внезапно стана по-нисък. Бярне наостри уши и се приближи.
— Хенинг е проницателен човек. И си мисля, че може би ние можем да се възползваме от него.
Бярне виждаше, че за Ньоклеби не беше лесно да каже последващото.
— Поиграй си малко с неговото его — каза тя. — Въведи го малко в това, с което ние се занимаваме, извън протокола, естествено, и му покажи ясно, че ти правиш услуга на него, а не обратното. Остави го с чувството, че той играе в един отбор с нас. Макар че това, което се е случило, не е хубаво, аз все пак вярвам, че Хенинг няма интерес да ни навреди. Във всеки случай досега планът му не е бил такъв.
— Ще се досети какво правя — отвърна Бярне.
— Може би. Но мисля, че опитът си струва. Тук трябва да угасим един пожар, а аз нямам никакво желание да викам пожарната. Това само ще създаде огромно безпокойство.
Раменете на Бярне се напрегнаха. Една вена изпъкна на слепоочието му.
— Ще се опитам — заяви той и се опита да придаде увереност на гласа си, несигурен дали Ньоклеби му вярваше. Но тя стана, приглади полата си и се усмихна. Бярне също се изправи, тя положи ръка на рамото му и го погледна с очи, пълни с очакване.
— Но не мога да обещая нищо. Нито пък мога да повдигна въпроса за Indicia просто ей така. Нужно ми е малко време за това — обясни той.
— Естествено, разбирам това. Използвай аналитичните си умения. Толкова те бива в това да получаваш информация.
Бярне се усмихна бързо, изпита опияняващо чувство. Аплодисменти от Пиа Ньоклеби не беше нещо, което мнозина получаваха. И въпреки че вероятно го беше казала, за да подсили самоувереността му, работеше.
Тя се усмихна отново, преди да излезе от стаята. Бярне седна обратно и издиша тежко. Сякаш преди нямаше достатъчно неща, за които да размишлява.
66
Хенинг не забелязваше меките, поклащащи се движения на автобуса по пътя обратно към центъра. Не забелязваше мрака, който започваше да се спуска над Осло. Линиите в тъмносиньо, които ставаха лилави, а накрая сиви и черни.