Дали кучето на семейство Шер само се е наранило? Или някой друг е отнел живота му?
Трябва да имаш голям късмет като куче, за да успееш да си нанесеш смъртоносно нараняване от такъв вид. И защо нямаше контузии по други части на тялото?
Кучето е било убито, заключи Хенинг, и е било положено на стълбите на верандата в градината на семейство Шер, така че всички — може би най-вече децата — да го намерят. А това, мислеше си Хенинг, беше брутално. Беше хитро. И не беше възможно да не го тълкуваш като директна заплаха за семейството. Семейство Шер трябва да имаха проблеми в едно или друго отношение. Един полицай може да има много врагове.
Хенинг забрави да попита малките в градината кога се беше случило това, но щеше да се заеме с това след известно време. Слезе от автобуса на площад „Александер Шеланд” и извървя последните сто метра до улица „Санергата”. Но вместо да се отправи към къщи, той пое към Делененга и погледна към футболното игрище. Поседя там, докато не стана тъмно и на запад. И въпреки че не виждаше друго, освен облаците, въздухът сякаш беше изпълнен с дъждовни капки, които само чакаха да паднат.
У дома седна на компютъра и се опита да се свърже с 6tiermes7. И този път не успя да установи контакт. Приготви си на микровълновата вечеря, която тихо изяде. Готов и сит, вървеше напред-назад из всекидневната, докато разсъждаваше. Мина покрай пианото, както винаги, хрумна му, че трябва отново да опита да посвири малко на него, но не знаеше как да го направи.
Спря пред рафта на „ИКЕА”, който беше пълен догоре с компактдискове. Групи и изпълнители, подредени в редици. Хенинг, разбира се, си спомняше мелодиите, но не и как звучаха тук, в този апартамент. Не си спомняше да си е пускал дори един-единствен компактдиск, след като се беше преместил преди малко повече от половин година, когато жилището с балкон към стария му заден двор случайно се освободи.
Извади саундтрака на „Тънка червена линия” и пъхна компактдиска в потъналия в прах CD плейър. Включи го и усили на три, не искаше да започва прекалено агресивно. Нито пък саундтракът беше такъв. Нисък, слаб тътен се долавяше от пода, звукът се надигна в стаята и скоро се оказа заобиколен от акорд от органи, който не се движеше. След това струните на Ханс Цимер бавно взеха превес.
И беше толкова странно да стои там, в своя собствен апартамент, и отново да слуша музика. Сякаш стаята се променяше. Толкова по-жива изведнъж. И той не разбираше как не беше чувал музиката досега.
Седна на фотьойла, постоя тихо и изслуша първата песен. След това легна и затвори очи, но не за да заспи. Започна втората песен, прекрасна, бавна и поетична песен. И когато отново чуваше тази музика, той беше сигурен, че „Тънка червена линия” беше най-добрият военен филм, който беше гледал.
Песен номер три беше най-силната. Във филма американските части щурмуваха върха на един хълм на малкия японски остров, над който се опитваха да вземат контрол. Сцената започваше тихо, почти незабележимо, а музиката все повече и повече надделяваше. Накрая, докато войниците стреляха, убиваха и тичаха подивели наоколо като в кървава мъгла, оставаше само музиката. Не куршум, не смъртен вопъл, не звукът на дори една експлозия. Само музика.
Само магия.
Моментът беше развален от позвъняване. Хенинг намали звука на музикалната уредба. Закрачи към домофона до входната врата и попита кой е. От другата страна долови познат глас.
— Здравей, Нора е.
Хенинг не отговори веднага, само усети, че му става все по-трудно да диша.
— Може ли да се кача?
Хенинг се поколеба за няколко секунди, преди да каже: „Да, разбира се, че може”. Чуваше през слушалката стъпките й по асфалта на входа. Звукът го накара да изпита чувство на безпокойство в стомаха.
Нора звънна още веднъж от задния двор. Хенинг я пусна да влезе. След половин минута тя беше на третия етаж. Херинг я чакаше до притворената врата. Нора дишаше тежко, спря точно пред него.
— Здрасти — поздрави го отново тя.
В продължение на няколко секунди двамата стояха и се гледаха, докато Хенинг не отвори вратата изцяло и не я покани вътре. В същия момент той изпита силна нужда да чисти, докато не осъзна, че вътре всъщност беше доста чисто. Обувките стояха до стената. Якетата висяха на своите закачалки. Освен това беше измил чиниите, чашите и всичко, което беше използвал на вечеря.
Нора влезе.
От всекидневната към тях долитаха магичните тонове на Цимер и сякаш тя беше на гости на някой друг. И същевременно — не. Беше странно чувство. Във всеки случай беше странно усещането Нора отново да му бъде на гости.