Хенинг стана от масата и посрещна Бярне със здраво стискане на ръката. Настаниха се малко по-навътре и си поръчаха по чаша кафе.
— Изглеждаш уморен — заяви Хенинг, когато седнаха.
— Благодаря, друже — усмихна се бързо Бярне и прокара ръка по лицето си. — Не спах много тази нощ. Има нещо около този случай, което…
Той търсеше подходящ завършек на изречението.
— Въртим се в омагьосан кръг, ако трябва да съм честен — каза той. — И си мислех, че може би ти би могъл, че ти…
Бярне се огледа.
— Прословут си с острия си поглед върху детайлите — обясни той.
Хенинг се усмихна бързо, докато изучаваше полицая с кротко любопитство. Погледът на Бярне беше несигурен, като на тийнейджър на първа среща.
— А ръководенето на разследването, естествено, ти дава пълна увереност за този разговор?
Бярне завъртя глава отляво надясно и обратно. Парата от чашите кафе се издигаше ароматно към тях.
— Не съм го мислил, не — отвърна Хенинг. — Но какво всъщност се случва тук? Обикновено аз се радвам на място на кралската маса, но изведнъж става обратното? Не ми казвай, че вече си блъскате главите в стената. Не е изминало и денонощие, откакто момчето е посегнало на живота си.
Чертите върху лицето на Бярне се изостриха.
— Винаги е хубаво да има свежа перспектива — заяви той.
Хенинг отпи глътка от кафето си, докато наблюдаваше стария си съученик. Само в хода на разговора сякаш тъмната коса на Бярне бе придобила по-ясно отчетлив сив оттенък над ушите. Както винаги, бузите му бяха гладки, но кожата, която обикновено беше с летен загар, сега не беше такава.
— Но ти, разбира се, не можеш да пишеш нищо от това, което ти разказвам в момента — продължи Бярне.
— Значи аз ще ти помагам, а ти на мен — не?
Челото на Бярне силно се набръчка.
— Нито пък можем да се съгласим какво евентуално би могъл да тушираш. Много от това също така е известно.
Хенинг го погледна за момент.
— Добре — каза накрая той и махна с ръце. — Слушай. Частите не пасват, какво става тук?
Бярне въздъхна тежко и отново се огледа, преди да се приведе по-близо и да разкаже за общото минало на Йерльов с жертвите му. Разказа за местопрестъпленията, счупените снимки на стената, снимките, които имаше на жертвите в компютъра си, посещението си в Грюнереме, пощенския плик, който откриха с името на Том Свере Педерсен върху него. Извинението във фейсбук…
— Но никой не разбира защо го е направил Йерльов — отчаяно заключи Бярне. — Не открихме и едно-единствено нещо, което да свързва досегашния живот на извършителя, като се изключи, че е бил приятел с Йохане Клингенберг във фейсбук и че е посетил клиниката, в която е живеела Ерна Педерсен. Аз чисто и просто не откривам никакъв мотив.
Хенинг беше седнал малко по-близо до масата. Беше изненадан, че убийствата вероятно имаха един и същ извършител. Същевременно това събуди любопитството му по някакъв начин, какъвто преди не си спомняше.
— А има и няколко малко странни неща. Единият му лаптоп беше напълно чист. Този, на който имаше снимки. Нямаше нито един отпечатък, нито една прашинка. Там той имаше и друг компютър, по-нов, пълен с глупости. Освен това беше изпратил съобщение на един свой приятел малко преди да почине, в което му обясняваше, че в момента играе. „Мразя графиката, но обожавам звука.”
Няколко секунди Бярне гледаше Хенинг, след това сведе погледа си.
— Просто не разбирам — каза и поклати глава.
— С какво се е занимавал той?
— Бил е безработен. Или поне точно тогава.
— А в такъв случай с какво се е занимавал преди?
— Няколко временни работи тук и там. Между другото, работил е и в детски градини, предимно в Осло. Очевидно по малко се е занимавал и с превози. Имал е разрешително за шофьор на камион, работил е в Рингнес няколко месеца, като е извозвал каси с бира тук и там.
Хенинг сложи ръка на брадичката си.
— А има и нещо в малкото момче, от което ме побиват тръпки — продължи Бярне.
Хенинг се опита да си представи извършителя, представи си как той се ядосва в стаята на Ерна Педерсен, как разбива снимка на семейството на сина й. Представи си как се развилнява в жилището на Йохане Клингенберг, как счупва снимката на нейния кръщелник.
И си помисли за усещането, което самият той беше придобил, когато бе видял хубавата снимка на Юнас. Угризенията на съвестта, които продължаваха да го задушават, как никога не би издържал Юнас да го гледа от стената. Това може да е една от причините, поради които Йерльов бе избрал да окачи снимка на класа си върху стената на Ерна Педерсен. Може би е искал тя да има угризения на съвестта.