Из въздуха се носеха уханията на цветя, прашец и плодове. Изведнъж замириса на топъл хляб. Ципата на челото й се спусна надолу и закри цялото й лице. Тя вдигна уплашено ръце и задраска с нокти по нея. Краката й се подкосиха и Сюзи се затъркаля побесняла по земята, докато един глас й нареди да спре. Така и остана да лежи в центъра на арената, загледана право нагоре през прозрачната ципа.
„Успокой се. Не мърдай.“ Това бе гласът на майка й, нежен и строг едновременно. „Ти беше много своенраво малко момиче и досега отказваше всичко, което ти предлагахме. Сигурно и аз щях да съм същата на твое място. Питам те за последен път и искам да решаваш бързо. Ще дойдеш ли при нас?“
— Ако откажа ще умра ли? — попита с изтънял гласец Сюзи.
„Не. Но ще бъдеш сама. Никой няма да остане тук.“
— Значи ще ви отведат!
„Не помниш ли какво ти каза Кери, дребосъче?“ — Това беше Кенет. Тя отново започна да се бори с одеалото.
— Не ме оставяйте.
„Тогава ела с нас.“
— Не. Не мога!
„Няма време, дребосъче. Последен шанс.“
Небето отново беше наелектризирано, оранжевожълто, а облаците бяха изтънели до разпарцаливени нишки.
— Мамо, не е ли страшно? Кажи ми!
„Няма нищо страшно. Ела с нас, Сюзи.“
Устата й беше като парализирана, но поне умът й все още продължаваше да работи. „Не“ — отвърна мислено тя.
Гласовете изчезнаха. Известно време всичко, което виждаше, бяха спускащите се отвесно червени и зелени линии, болеше я главата и й се повръщаше.
Въздухът продължаваше да сияе. Повърхността на арената се разтърси и започна да се покрива с разрастващи се пукнатини.
За един кратък умопомрачителен миг тя бе едновременно на две места. Беше при тях — въпреки волята си и дори в момента продължаваше да разговаря с майка й, братята и много други…
И беше тук, на тресящата се арена, заобиколена с останки от разкъсаните полихедрони и ситни кристали. Всичко наоколо се разпадаше с такава лекота, сякаш бе направено от пясък и сега бе изсъхнало на слънцето.
После задушаващите я чувства изчезнаха. Премина и гаденето. Небето беше синьо, толкова синьо и ярко, че я боляха очите.
Одеалото се смъкна от раменете й и се изгуби в праха долу.
Тя се изправи и разтърси глава.
Остров Манхатън бе гладък и плосък като тепсия за сладки. На юг се събираше стена от плътни, сиви облаци. Там, където доскоро стърчеше цилиндърът, сега имаше поне дузина отворени кашони с консерви. Върху най-близкия от тях предвидливо бе оставена отварачка.
— Помислили са за всичко — промърмори Сюзи. След няколко минути започна да вали.
ТЕЛОФАЗА
ФЕВРУАРИ, СЛЕДВАЩАТА ГОДИНА
45
Камюсфиърна, Уелс
Зимата на горящия сняг се стовари с неистова сила върху Англия. Кадифеночерните облаци закриха звездите от Ейнджълси до Маргейт, разпръсквайки фосфоресциращи сини и зелени снежинки над сушата и морето. Снежинките угасваха със съскане веднага щом докоснеха морската повърхност. На сушата те полепваха в слабо сияещо було, което пулсираше като угасващи въглени всеки път, когато някой стъпеше отгоре му.
Всякакви електрически нагреватели, термостати и топлинни регулатори се оказаха съвършено непригодни в борбата със студа. Общо взето най-ефикасни бяха газовите горелки, но скоро и те се превърнаха в дефицитна стока защото машините, на които ги изработваха, бяха също така непригодни за употреба.
Наложи се от мазетата и вехтошарниците да бъдат изровени старите въглищарски печки и парни котли. Англия и Европа пълзяха бързо и неумолимо към една по-ранна и по-мрачна епоха. Безсмислено беше да се протестира, силите, които го вършеха, бяха колкото неизмерими, толкова и непроницаеми.
Повечето къщи и жилищни блокове просто се примириха със студа. За обща изненада числото на заболелите и умрелите непрестанно се смаляваше, също както и предната година.
Нямаше вече и епидемии от простудни заболявания. Никой не знаеше защо.
Напоследък не вървеше добре и продажбата на какъвто и да било алкохол. Пекарниците също ограничиха значително приходите си, повечето бяха принудени да преминат към производство на черен хляб и тесто.
В Европа и Азия настъпи невиждан по размери глад, който пробуди у страдащите мисли за Божие наказание. Пресъхнали бяха някогашните житници и плодородници, които изхранваха цели народи.