народа е готов и чака само знак!
Ще се явят безчет юнаци под байрак,
и днес, когато е подготвено делото
така, остава да обмислиме, каквото
е нужно засега и е сега на ред.
Мъже сте, давайте по мъжки тук съвет!…“
„Съвет! — обади се пръв Дейо Делибана: —
Какъв съвет ви взел! Ей дека е Балкана! —
Развивайте байрак и аз съм с първи пръв.
Отдавна моя нож е жаден зарад кръв.“
— „Балкана и без теб го знаем“ — ядовито
прекъсна го Младен и поглед упорито
взря към Войводата. На масата с ръка
облегнат, стана той и продължи така:
„Та онзи ден… Нима и днес ще се подкара
пак онзиденшното? Това е изневяра!
Не отредихме ний тазвечерний съвет
за туй, което ти, Войводо, по-напред
говори — а да се размисли как да стане
и де ще можеме да свикаме събранье,
па там да се реши от всички: що и как…
Ще се явят безчет юнаци под байрак,
ти казваш… Смятана е в къщи тая смятка —
доколко право, то все още е загадка,
то още се не знай… Изпитал съм го сам,
видял съм го с очи, и мога да ви дам
пряк отговор: това, което се решава
от нази, сбрани тук, сал нази задължава.
Вий знайте, българин когато занехай,
какво е! Знаете какъв постигна край
старозагорското въстание… Събрани
водачите, така и онака да стане
решавахме — е зер, юнаци под байрак
безчет ще се явят — доволно само знак
да се даде! — И знак се даде, но мърцина…
И под байрака се явихме неколцина,
които вземахме решенье отнапред
за други, мислейки, че всичко е наред
и ясно, както се в книжата отбелязва —
и както някому се ревне да разказва…
Вий знайте, българин когато занехай,
какво е. Но в това нехайство той си знай,
че прав е. Кой е тоз, що с своето решенье
му се натрапува? За неговото мненье
веднъж от понапред дали е попитал той?
Благат е тоз народ, що има разум свой
и се на чуждия в измами не поддава!
Народните дела изискват и управа
народна. Казвал съм и казвам пак: не нам
да заповядва той, тоз, който ще въстава —
и нека затова самичък си решава…
Нам ревне се, твърдим ний често: дойде час!
А тъй ли е? Това народний само глас
призван е да реши — и нека той решава.
Ти казваш: общото решено е… И права
е дума. Но и тук да чуем — може той
и за това, отде да знаем, поглед свой
да има — трябва ний да чуем що говори.
Зовеме ли го ний с тирана да се бори,
редът му е в съвет да има дума пръв —
че той ще потвърди, каквото каже, с кръв
и сълзи. Ако зла иначе съдбина
сполетя, тоз народ довека ще проклина
нас, наште имена — че силом към беди
сме го повели ний. Що е било преди,
то на предишните за сметка да остане.
За шум ли само ний ще дигаме въстанье?
Тогаз е лесно — два гърмежа… да се чуй —
и хайде нагости в Румъния след туй…
Аз мисля ето що: да найдем начин сгоден,
и нека се сберат на общ събор народен
избрани пратеници от всякой комитет —
та общото дело от общия съвет
така да се реши…Народа ще въстава,
и нека за това самичък той решава.“
А до Младена спрян, Войводата сега
се в погледа му взря и тежка му ръка
отпусна в сръчен мах на неговото рамо
и ядовито го прекъсна: „Туй ли само!
Ха-ха! А нямаш ли, мой драги, ти на ум
и друго? Знам го, знам… И нека тъй да бъде!
Ще свикам общ събор и нека той отсъди…
Вий мислите, от вас че нещо аз тая,
че моето лице е денем с таз боя,
а нощем с друга? Аз на кришмиш не играя
и, както някои измежду вас, не лая
на месеца… Каквото народа сам желай,
ще видим. Всичко туй ще трябва вече край
да вземе.“
Сръчно се извърна той и глухо
отново стъпките му твърди се зачуха
из глъхналия пруст. С приведена глава
седяха сбраните и никому слова
не идваха на ум да каже в тая сгода —
и ту Младена те, ту гневния Войвода,
недоумявайки, споглеждаха в уплах.
Защо бе всичко туй, оставаше за тях
загадка, докато Войводата отново
застана посред тях и пак завърна слово:
„Ще видиш кой е кум и кой е сват от нас!
Гласът народен е глас божи — тоя глас
ще да реши, дали съм в право да налагам
аз свойта воля и… Или ще се подлагам
за мост на други… Туй ще ви омръзне май!
В такива работи тоз, който врял е, знай
какъв е изхода — нехари и похаби
където поведат…там, дето много баби
се бъркат, ражда се нерода напокон.
Да бъде. Ази сам по целия район
ще пиша — нека туй по вашему да стане!
Ще видим! Днешното последно заседанье
затварям.“
— „И добре ще сториш! — мълчалив
до него миг стоял и в разговора жив