невмесен, изведнъж Сокола се обади: —
Един на другиго очите с думи вади…
Решено! И така, аз мисля най-добре.“
И към Младена се той някак си той взре
особно, кивна му, чевръсто мигом стана,
и заговори му, като през кръст го хвана
и с него заедно излезе. Бяха те
другари, не от днес и вчера: от дете
Сокола знаеше Младена, сдругарени
отпосле юноши, и всичките промени
в живота заедно делили след това —
откак военното училище в Москва
напуснаха.
— „Все тъй нетърпелив и сприха
като барут! — така започна той изтихо:
Да остри камъка — и пущат искри. Ти,
от тебе първи път не чувам тез слова…
Знам! Ти пред мене се затуй недей запъва.
Търпен — спасен. Потрай. Ще видиме тепърва…
Зарана аз пак отивам… Слушай мен —
да бъде между вас въпроса изравнен,
недей му преко тъй в очите всичко тика:
ти в тия работи дръж малко политика,
Да, да!… Не бързай тук, додето дойда, трай —
ще видим…“ В разговор все тъй, към горний край,
нататък бързайки, другарите завиха.
А с болка на душа, след препирнята лиха,
един се подир друг разидоха оттам
събраните, из път разделен, всякой сам
и всякой на душа со скрита тежка мъка.
Ей наближава ден, а разпрата недъга
подяда делото… С какво ли най-накрай
ще ни изварди тя и ненадейно смай?
--------------------------------
Таквиз събрания и сговори потайни
навсъде ставаха по всичките окрайни
на Българско. Тогаз кръстосваха навред
в села и градове апостоли безчет
и слово божие вестяха на народа —
заветно слово за избава и свобода.
И от чертозите на заможний, та чак
и до колибата на сетния сирак
туй слово срещаха душите в жажда свята,
при пролет както се посрещат от земята
лучите слънчеви… Скиталец непознат
понявга мерне се по село или град —
мълва го тутакси по дирите спревари
и дълго се след туй от млади и от стари
предава шепнешком. Превръща се херой
скиталеца: така и онака уж той
бил казал някому — война ще се отвори,
че с полумесеца щял кръста да се бори,
и то за сетен път, на смърт или живот…
И ще възкръснял пак един умрял народ…
И всякой таз мълва в сърцето с трепет живи
ловеше. Тъй кога над изкласили ниви
вечерника повей и с тъмния си шум
задипли класове, орача, спрян на друм,
се вслушва, чувайки предчувствие честито;
та и дома, ноще, тоз шум все упорито
му се причува пак и сепва го от сън,
и през прозореца надниква той, навън
ослушан, поглед впил в небето озвездено.
А често, гръмка реч подзели, вдъхновено
свещениците от черковния амвон
тълкуваха зарад поробений Сион
и близкий ден, денят на кървава разплата,
когато би ще с меч изгонен супостата.
И верящий народ с приведена глава
се вслушваше во тез пророчески слова,
и мудно стъпваше, след отпуска черковен,
към дома — първи път, през гнета петвековен
во храма божи чул желана сладка реч:
— Бъдете готови! Часът не е далеч…
И нам се пада дял да сме изкупна жъртва
на бъдни дни… Блажен, от прозабянье мъртво
тоз, който правдата в сърцето си взлелей,
че в този свят смъртта изкупува живота…
Кръвта на божий син проляна на Голгота,
кръвта на хиляди борци за светлина
говори: братия, дерзайте — в кръвнина
изгрява слънцето на бъдащност честита!
О, чудни времена! Броженье неприкрито —
от него въздуха бе сякаш заразен.
В мечти и помисли за бъдащия ден,
бе настоящия забравен… Веч настана
и цветна пролет; ей наметна сам Балкана
зелена долама; работни драги дни
дойдоха, ала се нарядко в равнини
орачът охолен вестяваше с орало
и, като никога, бе глухо, запустяло
по пътища, преди тъй шумни в пролетта.
Вместо по стъгдите, потайно по къщя
на сбор работници с търговци се беряха
и други сметки там по други ред държаха;
и често пъти тъй до късно прязнощ чак
те престояваха. Край буйния оджак
разправяше се там за дните неотдавни,
за паметни дела на труженици славни,
нежалили живот за своя роден край —
тез, на които се тъжовний гроб не знай,
или пък за онез, които, по чужбина
бездомни скитници, разсипваха мърцина
и сили и живот — едни в Диарбекир,
в Жан д’Акър други, там довеки божий мир
от преизподнята на тъмните зандани
да гледат, през окна в земята прокопани.
Каменоградския войвода бе един
от тия ратници. От няколко годин,
ту в Влашко зиме хъш, нехайник за прехрана,
ту лете зъл хайдут низ дебри по Балкана,
той своя пламен дух в борбите бе калил,
мечти за друг живот в сърцето си таил…