зад тях, на потика под тежестта, са гръб
превили смръщени, месисти великани,
преграбчили в ръка чепати боздугани.
И целия сарай опасали отвред,
по тъмните стени се вият троен ред
прозорци — и на тях, на всякой, вмряморени
девойки отстрани, през рамо заловени,
со занемяла реч на зимнали уста…
Така и в приказки и песни по света
за тез таинствени сараи се разправя —
от син-зелен мермер зад жълтата тинтява.
Невидим и нечут от никого, живей
в сараите си там всевластник Огнян змей,
и само бурята когато в бяс разклати
земята, заедно с дружини си крилати
той вихром се извий кръз черните мъгли,
изврял сред дворите сарайски, животворен
поток, и който пий от него, в миг отворен
е нему смисълът на всичките неща.
Запазени са в тез сараи, от света
на скрито, семките на билки най-отбрани,
от самодивите в потайна доба брани.
И всяка пролет, щом повей долняка благ;
щом по вършините затае зимний сняг,
щом стоплената гръд на рудините равни
задиша пари, и от юг вериги бавни
извият жерави — при първите зори,
тез скрити семена издън от пещери
изнасят пак на свят самите самодиви
и ги разсяват по ливади мочурливи,
по свойте падала и хорища… Взгъмжът
тогава тез места от хора — бъхтят път,
бог знае чак отде, недъгави и хили,
на ръце носени, или с последни сили
сами дотътрени дотамо. Тях една
надежда ги крепи: когато семена
врачовни вилите низ въздуха разсеят,
над тях да паднат — и недъзи им развеят…
Лежат те тамо в мраз и киша и мъгли —
и не един недъг надежда изцели…
Усамотено блян бленували отвека,
нестряскани до днес от глас на человека,
в почуда сепнати от своя вещи сън,
усоите сега се вслушаха: — издън
далечните гори те шум таниствен счуха
и топот непознат, като че буря глухо
от невиделица да иде срещу тях.
И те съгледници, во прязнощен уплах,
разпратиха завчас, дано да проумеят
какъв е, откъде е тоя шум. Ей змеят
поведе първи ред — на буйния поток
в вълните гурнат, той се ту от скок на скок,
през тъмни пропасти и шеметни превали
замята бясно, ту притихнал се загали
о китни брегове и вслушва се, ту пак
се втурне во несвяс и буди нощний мрак
с ревът си… Уморен, и да се върне вече
наканен, спря се той, но трясна надалече
вик и разля се ек; — полека той се сви,
между клисурите се дебнишком изви
и в миг промъкна се в провал усамотени.
Широко бряг от бряг са тамо разделени,
и сякаш някоя изкуствена ръка
поляна кръгла е отдясно во брега
вдълбала. Тъкмо сред поляната, два брата —
два бука — клони са разперили, и двата
като събудени от дълговечен сън —
от страний разговор и глух окръжен звън
на прязнощ надошли тъдез юнаци млади.
Повява утрен лъх. В гъстаци се обади
скрит дивий кос; — зора на изток се зори…
От дрямка сепнати, зашепнаха гори,
и тихо дъбу дъб, бук буки заразправя
що е през сън дозел. Низ тъмната дъбрава
по росната трева несетно се разстла
от невиделица припъплала мъгла
и клони мъхави се дигна да пристели
тя с бели плащници. По клади загаснели
запепелената жарава още тлей;
мъглявий кръг над тях недвижимо светлей,
без блясък. В тъмнини, предсетил час разсъмнен,
жребец процвили. Глух, еднообразно тъмен,
там долу някъде потокът бръз ечи…
А ей и чалове планински се в лучи
на ранната зора възйеха в небесата,
кат древни царие с короната си злата.
С зори просторите и шум и глъч за миг
изпълни. Саблен звън; — тук счуй се емнат вик,
там отзив… Хора се низ падината сбират…
През гъстий шубралак там други се провират
към бързия поток… Коне на водопой
оттатък водят… Над ронливия завой,
там на поляната, во китний бряг вдълбана,
отдавна вече е дружина шумна сбрана
и чува се оттам най-буйна глъч и смях…
Широко буките са клонища над тях
разперили; и ред сковани сръчно пейки
се вият в полукръг, с зелени крехки вейки
застлани. Маса е стъкмена там посред
и върху нея са поставени наред
евангелие, кръст и сабя… Навалява
отвсякъде народ… Заглъхна в миг и врява
и глъч. — Свещеници подзеха с муден глас
молебен. И като пшеничен златен клас
люлян, събраната дружина непрекъсно
привождаше чела со знамение кръстно.
Слова тържествени с глух тътен пустошта
отйеква. Трясна гръм — навъзбог пропищя
куршума — тихия молебен се прекъсна.
Ей друг, ей трети гръм. И шумно се разпръсна
дружината, и кой където свари ред