Отново в себе си се вслуша пустошта;
А тез, които и за миг самотността
смутиха, дома се завърнаха — те първи
готови за борба! — за да изкупят с кърви
от миналите дни на робството срамът,
вестители свети на сетний страшен съд,
неумолимий съд отсъден от съдбата.
Оборище! В светий венец на имената,
венец, България що кити и докрай
ще кити — блясъка, от тебе що сияй,
тям той и само той величие придава.
Без тебе бързо би световната забрава
обеззначила тях — кат бисерний гердан
комуто липсува ялмазът, нескован
добре и някъде изгубен… В дни отдавни
живели са тъдез, в гъстаците дъбравни,
жреци пустинници. Таинствений им храм
е бил под старите свещени буки, там
възйети царствено сред равната поляна,
прегърнати, един на другиго ослана…
И в книги спазени от предвековни дни
белязано е, тук че хорски съдбини
жреци са гаткали — по бягът лъкатушен
на пенния поток, или пък от подслушан
в потайна доба шум на тъмните листа,
таинствен разговор повели там в нощта: —
и слушал земний син през тях гласът небесен,
пред жъртвений олтар в мечтания унесен
склонил глава. Дали гадател вдъхновен
тогаз ще е дозел, че съдбоносен ден
ще дойде някога и тук, над изличени
следи на тоя храм, за сетен път решени
ще бъдат съдбите на цял един народ —
че през реки от кръв той ще подири брод
и взор обезумял от господа отвърнал,
сам в ужас може би веригите прегърнал,
живот ще повлече отново пак в тъми!…
На кръстопъти ход съдбата преломи —
и литна, небеса току-що разведрени
тя с костелива длан зловещо да засени.
Песен трета
КАМЕНГРАД
Каменград. — Сбор на Света Петка. — Нашите познайници на сбора. — Хъшлака води средногорския Мъдрител. — Мъдрителя за народа. — В Диарбекир. — Страница из тефтеря на съдбата. — Светия гроб на гробовете. — Горчин и Дрина се вмесват. — Разговора взема опак край. — Пехливани. — Поп Матей и Дивисил при Младена. — Придумване. — Паралел между Войводата и Младена. — Младен за Войводата. — Дивисиловите думи от сърце. — Младен доизказва недореченото на Оборище. — Поп Матей ядосан. — Късни пътници.
Там, в онзи дивен кът, където Луда Яна
от средногорските клисури отървана,
към равнините се затиря с порив млад,
цъфти и хубавей прочутий Каменград.
Завидна, рядка чест е имал той отколя.
Когато родний край под робската неволя
въздишал и кълнал тегловните си дни,
за слава минала, за волни съдбини
унесен в блянове — свободни и честити
каменоградци под султанската защита
живели. И не смял иноплеменец враг
незван, неканен да престъпи техний праг,
да слезе на конак при тяхното огнище,
ни врания си кон в наоколно землище
на паша да отбий… Но екне ли тръба,
та правоверните извика за борба —
под свойте пряпорци се струпвали тогава
каменоградците, наравно бойна слава
те редом с гордий си властител да делят
и чуждото добро да требят и пленят…
Во летописите на Будим и Виена,
и на Унгария, накръз опустошена,
е отбелязано: вред, вълчия калпак
където се вестял, глъхвали в буренак,
подобно гробища еврейски, по години
села и градове, полета и долини…
Но с нови времена и нов настанал ред.
Каменоградците, дома и по гурбет,
сами на себе си надежда и ослана,
залягат с мирен труд за своята прехрана,
и над огнища им е божий благослов.
И в братска задруга и слога и любов,
оседнали, сега спокойно те живят…
Напети къщици се угледно белеят
и радват погледа там с охолний си вид;
като кован гердан се вие зид до зид,
градини сенчести и равни бели двори
опасвайки, далеч до тъмното предгоре,
на Луда Яна по ронливий нисък бряг.
Под стрехи плочени прозорци с изглед драг
изничат, сякаше поставени на стража,
да чакат гост из път кога ще се покаже,
та още отдалеч да му вестят вестта —
че зарад него са отворени врата,
че домакините, с приветлива усмивка
са му приготвили трапеза и почивка.
И гости всеки ден прихождат в Каменград.
Че в средногорский край най-шумен и богат
пазар се сбира тук — и селяни стопани
за него отдалеч се стичат и граждани
на него всички си потреби за дома
купуват. През града надлъж, като тъсма,
дюгени се редят. И работата спорно
под ударни ръце насмогва. Неуморно
там заедно радят и мъже и жени —
от ранна утрин до късни тъмнини,
совалка тук дрънчи, там чуковете тракат,