се приведе да я подхване, с два я пръста
полека залови — а ето изведнъж
се тя преметне пак, изщъпната, надлъж
из вътъкът, и ей и друга — и додето
с тях да се справи тя, несетно се времето
изнизва.
А Младен — опазиха добре
старешките очи че беше той — запре
пред тъмните врати на дом самотен, в мрака
издигнат глух и пуст, и излеком потрака
там по уречен знак. Открехна се завчас
висотата врата, и гърлест мъжки глас
посрещна новий гост.
За нея вечер звани,
завари в пруста той отдавна вече сбрани
другари, около приветний домакин.
И само липсваше Войводата един,
селата през дене излязъл да споходи.
И чакаха го те от час на час да доди. —
Младен се настани при масата посред,
където току тъй се виждаха, без ред,
компаси и книжа и карти навалени.
Прекъснати за миг, отново подловени
екнаха препирни. Но в общий разговор
не се намеси той и рядко тъмен взор
обръщаше към тях, случайно само слово
дозел — ослуша се, и залови отново
книжата. Но не би задълго и това.
Извърнал на ръка подплесната глава,
той към потонът се унесено загледа:
за пръв път в пъстрата и стройна разпореда
съзря той смисъл — в туй, което е дълбал
с длетото си резач и с четката въртял
зографин, докато изтъкнат ред картини
по воля може би на щедри домакини.
Там с варакосани изпъкнали бразди,
потонът е кръстом на четири връсти
сделен. И всяка връст, с бои особни, има
особен изглед: пролет, лято, есен, зима…
— Поле се зеленей над вратнята, отпред,
обсипано с цветя: кокиче, гороцвет,
жълт смин, червен божур, зимбили и лалета;
а татък, дето се привършува полето,
се вижда нисък плет от някой полугар —
разтирил стадо, млад усамотен овчар,
подплеснат на кривак, с цафара медна свири,
и дългий му перчем по вятъра се шири,
по вятъра, що вей в цвят буен дървеса…
— Разтварят се отвъд пък други небеса:
ей слънцето посред, на пладне спряно, грее —
пшеничен златен клас в полето се желтее;
жътварки, на постат прекършили снага,
чевръсто сърпове повели са в ръка,
а спретнат драгоман вий с вителя вързопи —
и в угледни кръстци нарастват тежки снопи.
Зад тях се равен път нататък криволи,
по него мудно се извиват ред коли,
отвозвайки плодът към равните хармани…
— Оттамо изведнъж се, с облаци застлани,
есенни небеса тъмнеят в далнини:
лозари весели — мъже, моми, жени —
с широки кошници, понесени на рамо,
към поставът вървят, покачения тамо
на процепа аргат поема от ръце
поднесения плод с улебнато лице,
подметнал, види се, при туй шеговна дума.
А гойни волове, разпрегнати край друма,
помахвайки с опаш, спокойно си пасат.
На кичестий орех, зад синура отвъд,
възрастнати деца по клони се съзират…
— Оттук, зад среднята преграда, се простират
вериги планини в таинствен полумрак
и ширят се безкрай поля, повити в сняг.
И селце, скътано помежду две долчини,
нататък се видней — из ниските кумини
на стълбове се вий прозрачно-синкав чад…
Сред тая сетня връст е кръг продълговат
отмерен — вътре в особена картина:
на гости сбрана е там весела дружина.
Трапеза на витло е в стаята посред
извита — и седят, тъй както му е ред,
пред нея: попът, кум, кума и стари свати,
по них и целий род… Там две калини млади
поднасят гозби; сам, на челото с червен
перник, обхожда ги напетий младожен,
и с бъклица в ръка честити гости кани…
А права там стои, во свилени премяни,
неотсрамената невяста, с вит и свит
над челото венец, и с було лик прикрит.
Напъват се свирци там в къта отстранени
и зяпат ги деца, край тях накуп стълпени…
А целия потон, изкусно той сделен
на четири връсти, с венец е обграден
наоколо, венец от ветки позлатени —
дафина и чемшир… Там дето са словени
разделните бразди — там на самата сред —
разцепена виси примамливо на глед
червена, кървава узункюприйска диня:
по заръките от самата домакиня
издялана е тъй и там насред е тя
наместена. И кой не би й мисълта
досетил? — както е тя сочна и наляна,
да се налива тъй коляно по коляно
и зрей за съдбини честити дом и род;
и както семките на тоя сладък плод,
да се множат така и челяди, на бога
по воля — за живот во благодат и слога.
Несетно погледи Младен изви в захлас
към източния кът, де в нисък коностас
кандилце трепка пред свещената икона,
со гранки палмови обвита, от Сиона
от самий домакин на ранни младини