светци на вярата, светците на живота —
как ги изглеждат те, извили поглед строг!
Дали, служители на друга вяра, бог,
за тях е всичко туй греховност и невреда?
Но над юнаците юнашки господ гледа!
И майка божия, за благослов ръка
издигнала… и в миг Младену се така
превърна пред очи, и ясно му се стори,
че се черковний свод издигна и разтвори
през тъмиянний дим — таинствен се простре
и с небосвода сля… Той дъх неволно спре —
и майка божия видя как се надвеси
там от иконата — и тихо се понесе,
и благославяйки молитствений народ,
изви, издигна се и към небесний свод
потъна… Изведнъж, съсетен, се извърна
Младен и с ням въпрос се околом озърна
и вгледа — всичко бе тъй тихо в храма стар!…
И свършил службата, на тъмния олтар
на прага поп Матей се спре, издигна кръста
в ръка, благослови навалицата гъста
и почна:
„Братия! Ний мислехме, че спре
живота зарад нас, а ето че изгре
той. Дни на робството не бяха дни безплодни! —
Морето на скръбта и сълзите народни
из своите недра живота пак роди.
Тъй в свойта обич ни съдбата отреди
сам бог — и обнови той с нея нашта сила:
да защитим това, което най е мило
човеку на света — светия бащин кът,
земята прадедна! Към слава я ведат,
които в нея са за слава възмъжали!
Свето е името, свети са идеали,
то на които е символ. Не само тук
сърцата радва то с вълшебния си звук
ту име — името, що носят милиони
под наши небеса и чужди небосклони.
Имота ние то над всеки друг имот,
живеца съкровен на земния живот
и днес и в споменът наминалото време.
Това, което ний България зовеме!
за нас най-свидното е сбрано в тая реч:
луч, слово, помисъл, въздишка, плуг и меч —
и всичко, корени в земята що е вбило,
и с ръста си могъщ и нас е възвисило.
Тя на светът ни е едничък наши свят!
Тя е во зърното, с което благодат
на бедний труженик расте по ниви златни —
и в чийто хлебен шум са божи думи внятни.
Тя в радостний е вик на пролетния дрозд.
Во сладкий сок е тя на есенния грозд,
прикътан в завета на лозовата шума.
България, това е най-светата глума
на нашите врази в нечистите уста —
като Христа на кръст, глумена по света!
Това е росний дъх на злаците в полето.
България, това Балкана е, в небето
издигнат песента на песните да пей —
за туй, в душа ни що тъмнее и купней
за светлина. Това е въздуха, що дишем!
И в словото е тя, с което ние пишем
на земния живот во книгата света
делата, що ги е родила любовта,
и правда божия зарад живот кърмила.
България, това е извора на сила,
кипещ в Света светих на нашите души —
когото земна власт не може пресуши.
В струите му тече самата божа воля —
и възпои ни тя туй в робската неволя,
в свободата сега, което ще цъфти…
Трудът на нашите сърца го освети
сам бог — под знамето и в жива братска слога,
и ний да осветим днес волята на бога!…
Бог и България — единство в двойна плът!
Бог и България на клетва ни зоват,
и тая клетва ний пред кръста да дадеме —
за нея да живейм, за нея да умреме!“
— „Я виж го, дъртия! Осука издалеч,
а… бога ми, това не бе тъй само реч.
Като кога Матей така да заговори?
Или така ми се на мене само стори,
или… — пошепна тук Войводата, глава
към стария Белин извърнал: — тез слова
съм чувал?“ А Белин усмихнат го спогледа
и смигна: „Туй не е неправа договеда:
туй не е негово. Тук има пръст Младен.
Той…“
Но зачу се вик, и спре се удивен
и сепнат стареца. Навалят се, натискат
и блъскат се навън: що им е гърло, пискат
притиснати деца отвъд, мъже, жени
развикани се там отбранят отстрани,
а други, качени по троновете, прави
гърланят… Искаше Белина да добави,
но сблъскан с другите, повлече се навън
и той. Бучеше там камбанний вече звън
и клепалата се подире му преварят,
като че ли едно през друго се надварят,
подбрани бозна де. На равний двор посред
запрели бяха веч юнаците, наред
таме до масата и знамето пред нея
побито. Заедно за служба с поп Матея
цял сонм свещеници набраха се и там —
и дълго поп Матей изтритий требник, сам
и с други заедно, прелистя, преобръща,
додето требника захвърли най-подир
и велегласно сам той изгърлани: „Мир
вам!“ И тържествено и гръмко подловиха
свещениците в миг възгласът и на тиха
молитва свърнали, тъй както си е ред,
занаизреждаха: изтежко най-напред
подхвана поп Матей и, сякаше подмама
подхвърли с думи, в миг подире му се двама
по двама с думите чевръсто заловят