И, разговаряйки, извиха те в сокака
нататък.
Тишина. Остана само тя —
ослушана в шумът на тъмните листа
на гъстия бръшлян, покрай стените бели
на черквата извит, тих разговор подзели
сами со себе си. И стария клисар,
от давни времена тям знайник и другар,
в шумът им вслуша се, до прага сам приклекнал,
нехаен за викът подзет и буйно екнал
надолу из градът. Но ето че се пак
той дигна, вслуша се, и в глухий полумрак
отвътре в черквата там някой му се стори,
че ходи. Както се присегнал да затвори
вратата, връцна се учудений клисар
и влезе. Трепка там пред светия олтар
неугасеното кандилце, лучезарен
свят свило в себе си, а пред прага олтарен
Мъдрителя видя там като стълп възпрян,
нагоре някъде глава издигнал, взрян
към свода. И не се дори нито обърна
Мъдрителя, а все зазяпан, той завърна
изниско, сякаше да си говори сам
на себе:
„В Каменград нехаят, а че тям
и толкоз чини, да, таз черковица стара.“
И както беше той застанал, на клисаря
оттатък дверите, отляво му с ръка
посочи: „В надписа е казано така:
Во тисяща тристо и шестдесето лето,
по рату с гръками, егда от них отнето
бист Средногорие, созидах сии храм
аз Александър цар — и прочая… Отсам
е образа му, тоз с навъсените вежди —
отвъд царицата, виж — в сърмени одежди.
Ти вгледай се добре: носът широк и прав
и вежди опнати! То опърничав нрав
показва. Погледни образа й кръгъл…
А ето, по-отсам, до него в онзи ъгъл
се мъдри Иоан (Шишман, демек) царя
син, а до нея пък Тамара дъщеря —
и Кира дъщеря, и дъщеря Девора.
Да, в българската кръв отрова Теодора
приви — и пропаде прочутий царски род,
а с него заедно и царство и народ…
Ти знаеш песента на цар Мурад и Мара?
На, таз е тя, ей там онази-е, Тамара…
Еврейката роди на турчина жена.“
— „И бил си и пребил в ония времена,
та знайш!“ — усмихнато обади се клисаря.
„В историята тъй се пише. Отговаря
тя, не аз. Този е последий цар живял
во благоденствие и мир — и завещал
на синовете си държава всемогъща —
но подир него тя се дармадан обръща…
Пиши го свършено и там го остави!
Но тая черкова, когато подлови
бил кой бил нашата история да пише,
ще трябва тука той да доде да подпиша,
да види за какво по тия се стени
разправя. Черква е от тъмни старини —
и българска е тя. Не чужди, не изроди —
светиите са тук: виж — Кирил и Методий,
и Климент, и Горазд и прочая. На ум
това го запиши, — а ето тук Наум,
тук Рилский Иоан, там патриарх Евтимий,
а ето пък оттук царете почват — ими
числа нест… Ти това на ум си запиши:
таз малка черквица донявга ще реши
великия въпрос: които са живели,
отколя, те не са на вятъра радели,
създали са живот, създали са народ —
и техните дела не са били без плод.
Не са вървелите тъй само слепишката
и заловени все за пеш на гърчолята.
Тук няма ни един светия грък, за цяр!
Светия ли било, апостол или зар,
били какви били — все българи са тия.
Свой грешник по е свят от чуждия светия!
И майка божия, Христос и Саваот
самичък, ето, виж… Живял е тук народ —
и си е сътворил храм истински народен.
Такъва само храм и богу е угоден —
такъва само храм: с светии за народ,
не отрицатели на свят що са живели,
тропари не за смърт, а на живо пели.“
— „Такива санким, де, каквито пееш ти.“
„Не гледай мене! Туй, що Стою хорати,
той знае на кого и за какво го казва.
Той не за глупости от кулата си слязва…
Разбираш?“
— „А бе, то, разбирането тук
е лесно… Ако съм на книгата неук,
все поразбирвам пак. Но тая псалтикия
ти дето пееш, май таквиз… На, ето тия
ти дето за царе разправяш, май таквоз…“
„Какви: таквиз-таквоз? Не дрънка ти насвос
тоз, който е пред теб. И ще ти кажа ази:
такава черкова не само тук, по нази,
а нийде няма. Да, прочут е и богат
от всички градове тъдешни Каменград,
но други хиляди таквиз да ти намеря.
На тая черкова с пари се не измеря
богатството, така да знаеш ти от мен.
Добре че никой я не знай до днешен ден —
тъй ще утрае тя. Че биха я с земята
сравнили, ако би угадили турчата
какво е писано по нейните стени,
какво съкровище е тя на старини…“
Тук спре Мъдрителя и дума не дорече
изгледа дъртия клисар и го повлече
за рамото таме на черквата насред:
„Тук гледай! — и му с пръст посочи: — Тук отпред
владишкий трон, току на върха му изтесан —
трапеза видиш ли? На нея ряпа, чесън,
пиперки… Вгледай се в ония, що седят