от лютия болеж на тез дълбоки рани,
подсърдени от мраз. И бръчките събрани
на тъмния му лик нечакан гняв сгъсти.
И сви и дигна той, зашеметен, плещи
дано да надделей, да претърпи тоз люти
болеж, — но кипна в миг и завилня с нечути
и бесни вихрове язвения Балкан.
И по снагата му разтурения стан
войски безмилостно и диво той налетя,
и сняг и камъни и ледове парчета
размята ревнал той, наравно враг и свой
да изпотрепи с тях. И грозен почна бой,
невиден бой: зарад защита изкопани
окопите, за миг от снегове завяни,
превръщаха се там на бели гробове,
и що не смогнаха в бой люти врагове,
това го вихрите извършиха — зариха
те смелите борци, и с песента си лиха
канон изпяха им за вечен упокои.
И рядко бодър страж в зори на поста свой
заварван беше жив — затиснат в снеговете
тогова с пушката изравяха в ръцете,
тъй както си стоял на мястото смразен,
а под скалите друг нататък повален
с премазана глава и локва кръв смразена
край него; пушката, захвърлил претрошена
далеко настрана.
В таквиз нощи и дни,
когато гневния Балкан, от кръвнини
подсърден, с грозен рев вилнееше в простори,
не бяха по-добре и тез, що ги затвори
мразът в колибите. На вихрите ревът
се впиваше и там и стряскаше в сънят
изтръпналия войн, и врява и тревога
се емваше и там. Отпуснат в изнемога
на голата земя, тоз скокне прав за миг
и заозръша се несвесен, други с вик
подлавя: „Дръж! Пали! Ей на, ей там феллаха —
дръж!“ И отвред завчас настръхнала и плаха
наскочи сепната дружина. Друг след час
забъбри бозна що в просънична несвяс,
и с емната ръка, кой знай кому в закана,
запрати някого — и врява неразбрана
се дигне… Другаде, настанали от сън,
покрай жаравата на тлеещий огън
насядали, снаги от мразът вкоченени
развъврят, вслушани во вихра разярени
на воля юдинско хоро навън подзел,
и сякаш демон над коминя се привел,
и хили се реве, и киска се злорадно;
и сблъска изведнъж — и тресне изненадно
над техните глави там нещо, сшумоли
и урне се — и в миг над тях се строполи
от вихърния бяс изкъртената стряха…
С псувни и вик ройта навън изскокне плаха
и дивий вихър ги разчоголи, гласът
там на затиснати другари под снегът,
за помощ викащи, со своя рев задавил;
и кой знай дали жив от тях се бе избавил
там някой, вихъра налетял, ако пак
сам не отметнеше, връз сипкавия сняг
на бок свалената неприкрепена стряха.
И плъпнали навън злочестници в уплаха
по хлъзгавия сняг се мъкнеха едвам,
подслона дирещи към видните сам-там
колиби, пръснати по стръмнината лиха.
Премина вихърът. С тих трепет се сроиха
високо в небеса студените звезди.
От невиделица, по снежните гърди
на стихналий Балкан, мъгли се заизвиха,
и бурна преди миг нощта подбра пак тихо
уречений си път — безмълвна, дивна нощ.
И смръщений Балкан, наситил гнявна мощ,
застана пак сега величествен, спокоен —
и само в далнини там нейде, зад усоен
превал се отехти заглъхващий болеж
на великана от подсърдените рани.
Безмълвни върхове тъмнеят. Изприбрани
в колибите, бесът на вихри и студът
където бяха ги прогонили, седят
край буйни огньове борците изнурени,
и стълпи тъмен дим спокойно извисени
се вият искрещи в смразени небеса.
И само тук-таме излязъл по мраза,
бог знае от какво подзет, войник се мерне,
или на бодър страж там силуета черни
изправи се за миг над снежния редут
и пак нанякъде потъне.
В снежний скут
гад Орлово гнездо, на връх Свети Никола,
между колибите, по стръмнината гола
извили ред една по друга надалеч,
там, дето всеки ден най-кървави и сеч
и бой вилнееха, до стряхата вкопана
в земята, се черней колиба ниска. Сбрана
дружина тамо бди во късний нощен час
край огъня — и реч през речи до захлас
се ту подземаха, ту разговори лихи
се в миг смълчаваха, и мрачно впити, тихи,
упорни погледи се в бурний огън взрат —
и пак избухнали се думи заприпират
нечакано. Лица изпити, почернели
на битвите в димът, в студът на развилнели
планински вихъри — разрошени бради,
коси разчорлени — световните беди
без време образи неволнишки сбърчаха.
Пролетес, скитници в чужбина, те се сбраха
под знамената на опълчената рат,
която Белий цар благослови на свят,
смел подвиг. И честта на тях се падна първи
да бъдат с първите, и през реки от кърви
да минат, в битвите жестоки со врагът,
напред и все напред пробиващи си път,