Выбрать главу

на песните! В зори подзели, най-напред

обадиха се от вършините отвред

топовете и в бяс нечуван се среваха;

ей и куршумите един след други плахо

се запреваряха сред гърлестий сплътен

вой на гранатите, и въздуха студен

пронизвайки далеч, се пръсваха, ту гъсто

на рой понесени, се изведнъж чевръсто,

като подгонени, таме един през друг

замятаха. Но ей отделен всякои звук

изчезна в общий рев. Възчудено Балкана

тоз непрекъснат рев, като вълна разляна,

оттласкваше далеч намръщен, горд и строг.

Пред рида;

Там, дето най-напред и най-жестоко боя

нечакан закипя, со отборната своя

дружина начело отбраняше Младен;

до него Влаха сам разеше разярен

со тежкий си кондак къде когото свари,

а заедно с роят и младите другари

и Пройчо Пора там въртеше своя щик,

поджегващ момците со бодрия си клик,

пред самия окоп изправен там. Раздрана

вей и размята се шинелата му, рана

зей с щик промушена на жилавий му врат,

ала нехае той — докле го като с млат

по темето с кондак налетял враг стовари,

и възнак грохна той, и сбогом без да свари

да каже — сгърчи се и там юнашки дъх

издъхна. Поора до него с възклик глух

там и самия враг, пронизан с щиковете

на Бойча, на Силян Брадата и на двете

Вълчета… Спусна се върху им цяла сган,

да мсти за своя смел другарин там прострян

от тях — и мигом ги те биха там помели,

но се притекоха и тям на помощ смели

другари. Завилня и див и разярен

бой на окопа там, пред първия спътен

ред. Вик, псувни и рев. Трошат се байонети,

и чаткат щикове; кондаците подйети

размахват се в захлас: — борец бореца в бяс

налита, смита го, и урнат сам в несвяс

надолу прязглава низ урвата полита. —

Валят се труп до труп и труп връз трупа. Впита

в земята, гърчи се и рови там снегът

изкълчена ръка; со щик пронизан в гръд,

там възнак повален юнак се бий и мята,

до него тръшнато заврял си е главата

в снегът левент читак, и алената кръв

из зинали уста ручи… А все с по-дива стръв

вилней сечта. Удар удару е отплата,

тикът на щик. Во бяс замахната ръката,

тук пушка дигнала, там сабя се превий —

ту навалений рой се пръсне, ту се сбий

накуп отново там и яростно налита

борец бореца, — пак се тъмна мрежа сплита

от саби, щикове… Отплесната далеч

претъркули се тук глава, а татък с меч

откастрена ръка… а татък повалени,

ранени враг до враг, все още разярени

се давят, като че бесът им и в смъртта

не ще да вземе край.

През тряскът на сечта,

внезапно тръбен ек отнейде се раздаде —

подзела този ек, ей татък се обади

тръба, ей друга — ей и третя… и завчас

Балкана екна цял от бурний тръбен глас,

зовещ на сетен щурм борците изнурени…

И полетя отвред, след знамена развени,

рой подир рой борци, по снежни върхове

вгнездени дотогаз. Гори от щикове

последний вихър на атаката понесе

по ледни стръмнини надолу. И разтресе

нечуван гръм и вик просторите далеч…

Пръв между първите се хвьрли в тая сеч

Младен — и в тая сеч той първа жъртва стана.

Тъй както бор левент на върха на Балкана,

когато вихър го внезапен връхлети

и го изтръгне чак из корен и сгрухти

из сипеи далеч надолу — тъй, сполетен

от лют куршум, Младен с предсмъртен, безответен

стон, пушка из ръце изпуснал, полетя

напред — на сгърчена десница со дланта

притиснал на гърди пронизаната рана.

И грохна по очи…

По склонът на Балкана

боят от миг на миг по-кървав и жесток

вилней. Като вълни на пролетен поток,

подзел несвесен бяг от снежните вършини.

припират се, роят дружини по дружини —

и на смутений враг сплътени редове

разкъсали, напред с победи викове

се урнаха… Напред и все напред летяха

дружините и в бяс безмилостно косяха

де що пред тях им се изпречеше…

        Далеч

по стръмни склонове, на кървавата сеч

бесът унесъл бе борците настървени,

по стръмни склонове со трупе навалени,

когато в полусвяс Младен подйе глава,

и поглед от смъртта примрежен прикова

там, де с победен вик дружините летяха —

и виде ясно той подгонената плаха

сган врагове далеч по стръмнината в бяг

несвесен урната… а зад последний бряг,

там долу в равнини — там друга рат безбройна

налита… „то са те“… — и, сред цепта нестройна

на вихрен кон напред во щурмът полетял,

пред погледа му в миг се Белий генерал

премерна. „Ето! Гръм…“ това е вик победен…

Последен поглед, тих и сдавен стон последен.

И из юнашка гръд изтръгна дъх смъртта —