— Мислех, че човек като вас трудно би могъл да бъде шокиран, сър — каза Майлоу.
Суиг го погледна неразбиращо.
— Като се има предвид работата ви тук — продължи детективът. — Нещата, които виждате.
— О! Не, не сте прав, детектив Стърджис. Това общо взето е едно спокойно място. Може би по-безопасно от улиците на Лос Анджелис. Особено след като поправихме климатичната инсталация. Не, аз мога да бъда шокиран колкото и всеки друг.
— Климатична инсталация? — повтори недоумяващо Майлоу.
— Имахме проблем — отговори Суиг. — Тя беше излязла от строя преди няколко години. Още преди идването ми тук. — Той разпери ръце. — Моите предшественици не бяха успели да я ремонтират. Както можете да се досетите, комфортът на нашите пациенти не е от първостепенно значение за властите в Сакраменто. В края на краищата недоволството на персонала си каза думата. Хората започнаха да напускат. Написах доклад и получихме нова инсталация. Вижте колко е горещо днес — представяте ли си да нямахме климатици…
— Питомците ви как се справят с тях?
Суиг седна на мястото си.
— В началото имахме известни… затруднения. И така… с какво мога да ви помогна?
— Имате ли някаква идея относно убийството на доктор Арджънт?
Суиг поклати отрицателно глава.
— Разбирам, вие мислите, че то може да е свързано с работата й, но според мен е невъзможно. Поради един съвсем простичък факт: пациентите на доктор Арджънт са тук, а тя е била убита извън болницата. — Той посочи към прозореца. — Добавете към това и обстоятелството, че те никога не са й създавали проблеми, и ще видите, че в тази насока няма какво да се открие, нали така?
— Образцов служител?
— Бях силно впечатлен от личността й. Спокойна, уравновесена, разумна. Всички я харесваха. Включително и пациентите.
— Това подсказва известна разсъдливост у пациентите! — подхвърли Майлоу.
— Моля?
— Пациентите са я харесвали, така че не биха могли да я наранят. Аз мислех, че хората тук не действат по някакъв определен логически модел. И защо някой да не е чул глас, който му заповядва да пререже гърлото на доктор Арджънт?
Не спомена нищо за очите. Пазеше в тайна тази подробност.
Суиг сви устни.
— Да, те са с психически отклонения, но повечето от тях изобщо не са агресивни. Както и да е, важното е, че те не излизат оттук.
Майлоу извади бележника си и си отбеляза нещо. Това почти винаги предизвикваше някаква реакция. Суиг вдигна вежди. Бяха светлоруси, почти незабележими и движението породи две сърповидни бръчици над ясносините му очи.
Майлоу престана да пише и попита:
— Никой никога не излиза оттук, така ли?
Суиг се размърда в креслото си.
— Не бих казал никога. Но много, много рядко.
— Колко рядко?
— Едва два процента подават молби за освобождаване, но повечето от тях се отхвърлят от лекарската комисия. От явилите се пред комисията едва пет процента получават условно освобождаване. Това означава настаняване в пансион под строг надзор и грижи, редовно амбулаторно лечение и от време на време изследване на урината, за да се разбере въздействието на медикаментите. В допълнение към всичко това те трябва да не показват абсолютно никакви симптоми на агресивно поведение. При най-малкото провинение ги връщаме отново тук. От онези, които са пускани, процентът на върнатите все още е осемдесет. Откакто съм тук, никога не е бил освобождаван пациент, извършил някакво брутално престъпление. Така че може да се каже, че практически оттук никой не излиза.
— Откога сте тук?
— От пет години.
— А преди това?
— Преди това е имало известни проблеми.
— Така — каза Майлоу, като погледна бележките си. — При толкова малко освободени пациенти ще бъде съвсем лесно да се издирят онези, които са навън.
Суиг леко плесна с ръце.
— Да, но за това е необходимо, съдебно нареждане. Дори нашите хора имат права — не можем например да преглеждаме кореспонденцията им без очевидно доказателство, че са извършили някакво нарушение.
— Значи можете да ги тъпчете с лекарства, но не и да ги шпионирате?
— Разликата е в това, че лечението се прави за тяхно добро. — Суиг придърпа креслото си напред. — Вижте какво, аз не се опитвам да затруднявам работата ви, детектив, но наистина не ми харесва насоката на разпита ви. Разбирам предположението, от което изхождате: доктор Арджънт е работела с опасни личности, а сега е убита. Предвид случилото се, това е логично. Но както казах, тук вероятно е по-безопасно, отколкото във вашия участък.