— Доктор Делауер?
Аз извадих армейския си нож.
— Тази вечер никой не ни провери. Предполагам, че от време на време системата се пропуква — каза Майлоу.
— Вижте какво — заяви Суиг, като повиши глас. Изведнъж избухна: — Тази нощ е съвсем различно. Аз им наредих да улеснят влизането ви. Много добре знаех…
— Значи няма да се поколебаете да се закълнете, че Долард не е носил със себе си хладното оръжие, с което е бил убит?
— Франк заслужаваше голямо доверие.
— Дори и когато е имал склонност да забравя някои неща?
— Никога не съм чувал за такова нещо! — отговори Суиг.
— Току-що чухте — заяви Майлоу. — Нека ви разкажа за Франк. Полицейският участък в Хемит го е изгонил за злоупотреби. Пренебрегвал е телефонни обаждания, надписвал си е работни часове…
— Не знам абсолютно нищо за…
— Навярно има и други неща, за които не знаете.
— Вижте какво! — повтори Суиг. Но не добави нищо, само поклати глава и се опита да приглади рядката си коса. Адамовата му ябълка се повдигна и спусна. — Защо да спорим? Вие така или иначе вече сте взели решение.
Майлоу се обърна към санитарите:
— Ако ви пребъркам, момчета, дали няма да намеря нещичко?
Мълчание.
Той прекоси коридора. Барт Куан се разкрачи, сякаш беше готов да се бие, а другите двама скръстиха ръце пред гърдите си — същата съпротивителна поза, която Долард беше демонстрирал вчера.
— Наредете им да ми съдействат! — каза Майлоу.
— Правете каквото ви казва! — нареди Суиг.
Майлоу претърси бързо и умело санитарите. У Куан и у санитаря, който досега не беше проговорил — един по-възрастен човек с унили очи, — не намери нищо, обаче от джинсите на единия брадат мъж извади джобен нож с костена дръжка.
Майлоу отвори острието. Десет сантиметра добре наточена стомана. Той го завъртя в ръцете си с възхищение.
— Стив! — обади се Суиг.
Лицето на едрия мъж се разкриви:
— Майната ви! — каза той. — След като работи с такива животни, човек трябва да се погрижи за себе си!
Майлоу продължаваше да проучва острието.
— Откъде си го намерил, в „Домашни потреби“ ли?
— В магазин за ножове — отговори Стив. — И не се безпокой, човече, не съм го използвал от миналата зима, когато ходех на лов.
— Уби ли нещо?
— Одрах някой и друг лос. Бяха вкусни.
Като сгъна ножа, Майлоу го прибра в джоба на сакото си.
— Той е мой, човече! — каза Стив.
— Ако е чист, ще си го получиш обратно.
— Кога? Искам разписка!
— Спокойно, Стив! — каза Суиг. — Двамата с теб ще поговорим по-късно.
Ноздрите на брадатия се разшириха.
— Да бе, да! Ако изобщо пожелая да остана в тази мръсна дупка.
— Твоя си работа, Стив. Но тъй като междувременно държавата все още ти дава заплата, изслушай ме — върви в отделения „А“ и „Б“ и провери дали там всичко е наред. Искам пълни обиколки, непрекъснато наблюдение, включително и проверки на вратите. Никаква почивка до второ нареждане.
Брадатият хвърли един последен яростен поглед Към Майлоу и се отправи наляво, заобикаляйки сестринската стая.
— Къде отива? — обърна се Майлоу към Суиг.
— Към служебния асансьор.
— Когато обикаляхме сградата, не видяхме такъв асансьор.
— На вратата няма табелка, асансьорът е само за персонала — обясни Суиг. — Трябва да продължим търсенето. Мога ли да освободя тези пазачи?
— Разбира се — отговори Майлоу.
— Тръгвайте! — нареди Суиг на униформените мъже.
— Къде? — попита единият.
— Навсякъде, по дяволите! Започнете с външните зони, на север и юг. Проверете дали не се е скрил на някое дърво. — Суиг се обърна към останалите санитари: — Барт, ти и Джим отново претърсете приземието. Кухнята, пералнята, всеки склад. Проверете всичко така внимателно, сякаш го правите за пръв път. — Изстрелваше заповеди като генерал. Когато хората се разпръснаха, Суиг се обърна към Майлоу: — Знам какво си мислиш. Че сме стадо цивилни кекавци. Но действително за пръв път, откакто управлявам това място, някой се опитва да избяга. Като правило, никой никога…
— Някои хора — заяви Майлоу — живеят за правилата. Що се отнася до мен, аз се занимавам с изключенията.
Ние обходихме Отделение „В“, като Майлоу проверяваше вратите. Няколко пъти накара Суиг да отключи прозорчето за наблюдение. Щом надникнеше в някое помещение, шумът вътре намаляваше.