— Не мога да видя цялата стая през това. — Той посочи прозорчето на вратата.
— Ние обходихме всяка стая — отговори Суиг. — Това бе първото, което направихме. Всичко тук е проверено.
Аз се намесих:
— А онази врата на служебния асансьор без обозначение. Предполагам, че пациентите знаят за нея.
— Не сме ги уведомявали — отговори Суиг. — Но предполагам…
— Причината, поради която споменах за нея, е, че вчера Пийк и Хейди се появиха от тази посока. Тогава за пръв път от дълго време насам Пийк беше напуснал стаята си. Питам се дали не е видял някой да влиза там и да е разбрал, че това е асансьор. Той спира ли на всеки етаж?
— Да — отговори Суиг.
— Някой проверявал ли е там?
— Предполагам.
Майлоу го прониза с поглед.
— Предполагате ли?
— Разпорежданията ми бяха да се провери навсякъде.
— Вашите разпореждания са и да не се носи оръжие.
— Сигурен съм, че… — започна Суиг. — Добре, дявол да го вземе, ще ви го покажа!
Кафява врата, малко по-широка от тези на стаите на пациентите. Две ключалки, без вътрешен говорител. Суиг отключи горната и езичето щракна. Вратата се отвори и разкри друг кафяв правоъгълник. Вътрешна врата. Без дръжка. Една ключалка в центъра — Суиг използва същия ключ и когато бутна вратата, между стените отекна буботещ шум. Няколко крачки по-нататък имаше по-малка врата, широка навярно седемдесет сантиметра и два пъти по-висока.
— Откъде идва кабината? — попита Майлоу.
— Не съм сигурен — отговори Суиг. — Движи се малко бавно, но скоро ще дойде.
— Когато за пръв път бях тук — казах аз, — Фил Хатърсън се обади горе, поговори с някого и асансьорът дойде при нас. Но с този не може да се направи така.
— Прав сте — отговори Суиг. — Приемникът за повикване на главния асансьор е в сестринското помещение. Там непрекъснато има санитар, който следи за лекарствата. Част от задълженията му е и да наблюдава движението между етажите.
— Франк Долард изпълнявал ли е това задължение?
— Със сигурност. Персоналът се върти. Всеки върши по малко от всичко.
— Когато асансьорът се заключва дистанционно, кое определя къде да спре?
— Ключът се оставя в ключалката, докато асансьорът пристигне. Когато някой упълномощен, тоест човек, който има ключ, използва асансьора, той може да освобождава механизма на ключалката и да натиска бутоните в кабината.
— Значи, след като се отключи, асансьорът действа като всеки друг асансьор.
— Да — отговори Суиг, — но човек не може да освободи който и да е механизъм вътре без ключ, а единствено персоналът разполага с ключове.
— Поправяли ли сте някога ключалките?
— Ако възникне проблем.
— Което никога не се случва — подхвърли Майлоу.
Суиг страхливо потрепери.
— Не е нужно да се случи нещо от подобен мащаб, за да поправим ключалките, детектив. Всичко, което е извън границите на всекидневното, например, ако се докладва, че има откраднат ключ — ние веднага сменяме патроните.
— Сигурно е притеснително! — каза Майлоу. — Всички ключове да се заменят с нови…
— Нямаме толкова много притеснения.
— Кога за последен път са били сменяни патроните, мистър Суиг?
— Трябва да проверя.
— Но не толкова скоро, иначе щяхте да си спомняте.
— Накъде биете? — попита Суиг.
— Още нещо — продължи Майлоу. — Между отделенията има двойни врати. Всеки път, когато преминавате от отделение в отделение, вие би трябвало да отключвате всяка врата поотделно.
— Точно така — отговори Суиг. — Сградата е проектирана като лабиринт. Нарочно.
— Колко ключа трябва да има един санитар, за да успее да се оправи с лабиринта?
— Няколко — отговори Суиг. — Не съм ги броил.
— Имате ли шперц?
— Имаме.
Майлоу посочи ключа, който се подаваше от вътрешната врата на асансьора. Шумът продължаваше да се усилва, като че ли асансьорът пристигаше.
— Това ли е?
— Да. Освен това имаме дубликат в сейфа в една от стаите с картотеки на първия етаж. И да, проверих. Там си е, не е бърникано в сейфа.
Вратата шумно се отвори. Кабината беше малка, едва осветена, празна. Майлоу надникна вътре.