— Това какво е? — Той посочи някакво парченце на пода.
— Прилича ми на картон — отговори Суиг.
— Като мукавата, от която са направени пантофите, които пациентите носят?
Суиг се вгледа по-внимателно.
— Може би — но не виждам кръв.
— Защо би трябвало да има кръв?
— Той преряза гърлото на Франк…
— В стаята на Пийк няма кървави отпечатъци — отбеляза Майлоу. — Което значи, че Пийк е свършил много чисто работата. Не е лошо за един луд.
— Човек трудно може да повярва — отвърна Суиг.
— На кое?
— На това, което току-що казахте. Че Пийк е успял да вложи толкова майсторлък.
— Затворете асансьора — каза Майлоу. — Дръжте го заключен, никой да не влиза вътре. Когато екипът за оглед дойде, първо ще ги накарам да извадят това парче.
Суиг се подчини. Майлоу посочи по-малката врата.
— А това какво е?
— Шахтата за смет. Спуска се право в подземието.
— Като кухненски асансьор.
— Точно така.
— Не виждам резета или ключалки — каза Майлоу. — Как се отваря?
— Има един лост. В сестринската стая.
— Покажете ми го.
Суиг отключи стаята. Три стъклени стени, четвъртата — запълнена със заключени стоманени шкафчета. Помещението приличаше на голяма телефонна будка. Суиг посочи стоманената стена.
— Лекарства и материали от първа необходимост, винаги под ключ.
Огледах се наоколо. Никакви бюра, само вградени пластмасови шкафчета, в които се помещаваха телефонна централа, малко командно табло и микрофон за вътрешна връзка. В предната стъклена стена имаше около петнадесетсантиметрово прозорче с плъзгащ се метален поднос.
— Тясно е, за да не си пъхат ръцете през него — обясни с гордост Суиг. — Нареждат се, получават хапчетата си, нищо не е оставено на случайността.
— Къде е лостът? — попита Майлоу.
Като протегна ръка под бюрото, Суиг започна да опипва. Чу се прещракване. Излязохме от сестринската стая и се върнахме в коридора. Вратичката на шахтата за смет се бе вдигнала нагоре, образувайки малък метален сенник.
— Достатъчно широко е за някой слаб човек. — Майлоу вмъкна вътре главата си и го чухме как души. — Пийк не е от най-охранените.
— Хайде, хайде! — каза Суиг.
— Какво още има в подземието?
— Сервизни помещения — кухня, пералня, складови помещения. Повярвайте ми, всичко е било проверено най-внимателно.
— Доставките идват от приземието, така ли?
— Да.
— Тогава там има товарна платформа.
— Да, но…
— Как можете да бъдете сигурен, че Пийк не се е скрил в някой кош с мръсно пране?
— Защото проверихме, при това два пъти. Идете и вижте сам.
Майлоу почука върху вратата на подемника.
— Това нещо ходи ли до петия етаж, там, където държите симулантите?
Суиг изглеждаше засегнат.
— До онези по член 1368? Да.
— Главният асансьор също ли отива дотам?
— Не. Петият етаж си има собствен асансьор. Движи се от приземието до върха на сградата.
— Трети асансьор — каза Майлоу.
— Само за петия етаж. По съображения за сигурност — подчерта Суиг. — Онези по 1368-и влизат и излизат. Използването на главния асансьор за целия този трафик би могло да породи непредвидени проблеми. Затворническият автобус ги стоварва отзад, в центъра за приемане по член 1368. Документите им се обработват и ги качват право на петия етаж. Никакви спирки — те нямат право на достъп до останалата част от болницата.
— Освен до служебния асансьор.
— Те не използват служебния асансьор.
— Теоретически.
— На практика! — отговори Суиг.
— Ако искате напълно да отделите петия етаж, тогава защо асансьорът за персонала отива дотам?
— Така е била построена болницата — отговори Суиг. — Логично е, не мислите ли? Ако на петия стане нещо и персоналът има нужда от подкрепление, ние сме на линия.
— На линия посредством един бавен асансьор! — подхвърли язвително Майлоу. — Колко често се случва нещо на петия етаж?
— Рядко.
— Дайте ми цифри.
Суиг потърка един от белезите си.
— Веднъж — два пъти в годината — има ли някакво значение? Става въпрос за временни безпорядъци, не за бунтове. Някои от онези по член 1368 полагат доста усилия да ни внушат, че са луди. Или се опитват да избягат. Не забравяйте, че повечето от освидетелстваните са членове на гангстерски банди. — Суиг замислено подсмръкна. — Всяко общество си има своите касти.