Последни пристигнаха двама детективи в цивилни дрехи. Съдебният лекар току-що бе приключил с огледа на тялото на Долард и бе претърсил джобовете му. Празни. Майлоу отиде да поговори с лекаря. Парчето мукава беше извадено от асансьора и поставено в найлонова торбичка. Когато криминалистите го отнесоха, Суиг каза:
— Прилича на парче от пантоф.
— Какъв пантоф? — попита единият от детективите, тридесетина годишен мъж със светли коси на име Рон Банкс.
Майлоу му обясни.
Партньорът на Банкс каза:
— Значи ни остава да намерим Пепеляшка.
Беше възпълничък мъж на име Хектор дела Торе, по-възрастен от Банкс, с щръкнали мустаци. Банкс остана сериозен, но Дела Торе се засмя. Без да бъде особено респектиран от обстановката, той поздрави Майлоу, като му напомни, че вече са се срещали.
— На едно парти при Мъсоу и Франк — след като приключихме случая с Лайза Рамзи. Моят побратим тук е добър приятел с детектива, който го приключи.
— С Питра Конор ли? — попита Майлоу.
— Точно тя.
Банкс изглеждаше смутен.
— Сигурен съм, че това въобще не го интересува, Хектор! — После се обърна към Майлоу: — Може би е слязъл долу с оня асансьор.
— Не е разрешено да се използва от пациенти — каза Майлоу. — Значи няма основание там да има пантоф. Освен това връзката с ключове на Долард липсва, което значи, че Пийк я е задигнал. Останалите санитари са били на събрание, тъй че Пийк лесно би могъл да слезе в сутерена, да намери изхода и да изхвърчи през него. От друга страна обаче, може би това парче просто се е било залепило за нечия подметка.
— В асансьора има ли кръв? — попита Банкс.
— Нито капка, единствената кръв е онази, която току-що видяхте в стаята.
— Чистичко, за прерязване на гърло.
— Съдебният лекар казва, че гърлото не е прерязано изцяло. Пийк само е рязнал сънната артерия, не я е прерязал, така е по-хитро, отколкото да предизвикаш фонтан. Това срязване не е било фатално. Ако някой беше оказал своевременно помощ на Долард, той е щял да оцелее. Вероятно е изпаднал в шок, припаднал е и е останал да лежи, докато кръвта му е изтичала. Няма пръски — по-голямата част от кръвта се е събрала под него.
— Кръвоизлив при ниско налягане — каза Банкс.
— Само едно рязване — обади се Дела Торе. — Това се казва малшанс.
— Пийк не беше особено мускулест — вметна Майлоу.
— Достатъчно, за да изиграе мръсния си номер — отговори Дела Торе. — И все пак кой е срязал оградата? Пийк имал ли е инструменти за това?
— Добър въпрос — каза Майлоу. — Долард навярно е носил острието, с което са му прерязали гърлото. Може би един от онези швейцарски ножове с различни приспособления. Въпреки че няма начин Пийк да е знаел за него, освен ако Долард наистина е бил достатъчно тъп да му го покаже. Алтернативата е очевидна. Съучастник.
Банкс каза:
— Значи бягството е било добре обмислено. Но нали казахте, че човекът е луд?
— Дори и лудите си имат другарчета — отговори Майлоу.
— Тук сте прав — съгласи се Дела Торе. — Само идете на следващото заседание на градския съвет!
— Имате ли някаква представа кой би могъл да бъде този човек? — попита Банкс.
Майлоу погледна Суиг.
— Моля ви да отидете в кабинета си и да изчакате там, сър.
— Оставете тази работа! — отговори Суиг. — Като директор на това заведение аз имам юрисдикцията върху него и трябва да знам какво става.
— Ще узнаете — отвърна Майлоу. — Веднага щом научим нещо, вие ще сте първият, който ще разбере, обаче междувременно…
— Междувременно аз трябва да…
Протестът на Суиг беше рязко прекъснат от звука на пейджър. Той и тримата детективи плъзнаха ръце към коланите си.
Банкс каза „Моят е!“ и прочете написаното. Извади клетъчен телефон, представи се, изслуша казаното и попита: „Кога? Къде?“, направи знак на Дела Торе и той му подаде бележник. Като притисна с рамо телефона до ухото си, детективът си записа нещо.
Останалите го гледахме как кима. Безстрастно. Като изключи телефона, той се обърна към нас:
— След като ни се обадихте, аз наредих в бюрото да си отварят очите за някакви психопрестъпления в околността. Не е точно в околността, но престъплението е съвсем психо: намерена е жена на магистрала И-5, близо до Валенсия.