— Разбира се! — отговори Майлоу. — А вие си вършете вашата работа.
Извън главната сграда светлините на фенерчетата продължаваха да танцуват, пресичани от време на време от насочените надолу прожектори на кръжащите хеликоптери. Майлоу извика на един пазач да ни изведе оттам.
Той, аз и детективите на шерифа отново се събрахме на паркинга до колата без опознавателни знаци. Там бяха бялата линейка на съдебния лекар, както и колите на отряда и един граховозелен седан, с който навярно бяха дошли Банкс и Дела Торе.
Банкс каза:
— И така, каква е вашата хипотеза? Този Орсън или каквото там е истинското му име се е промъкнал по някакъв начин и е освободил Пийк, така ли? Какъв е мотивът му?
Майлоу протегна ръка към мен.
— Не е ясно — казах аз. — Може би нещо, свързано с първото престъпление на Пийк. Криминс и Пийк са имали връзка в миналото. Възможно е, даже е твърде вероятно Криминс по някакъв начин да е бил замесен. Или като направо е подтикнал Пийк да убие семейство Ардъло, или като е направил нещо по-изтънчено.
Описах им дългогодишния конфликт между семействата Криминс и Ардъло.
— Парите! — каза Дела Торе.
— Те са само едната част, но има и нещо друго. В корена на всичко лежат властта и чувството за превъзходство — предпоставки за всяко престъпление. Орсън, тоест Дерик Криминс, се мисли за артист. Струва ми се, че той гледа на масовите убийства като на свое основно творческо постижение. Работил е върху нещо, наречено „Кървава разходка“. Поне трима души, свързани с филма, са мъртви — съвсем възможно е да има и други. Мисля, че Криминс е запазил роля за Пийк, но не мога да кажа каква. Сега е решил, че е дошло времето да пусне Пийк на сцената.
— Това е лудост! — възкликна Дела Торе.
Банкс погледна назад към двора.
— Забавна история, а, Хектор? — После се обърна към мен:
— Значи Криминс също е луд? И тук са назначили на работа един психопат?
— Криминс е класически психопат — обясних аз. — С разума си, но зъл. Понякога психопатите изживяват емоционален срив, но невинаги. По принцип Криминс е неудачник — не може да свърти пари у себе си, не може да остане верен докрай на каквото и да е, принуден е да приема работа, която мисли, че е под достойнството му. На известно равнище това го вбесява. Той излива гнева си върху другите. Но напълно осъзнава какво прави — достатъчно е внимателен да сменя своята идентичност, адресите си, да върти далавера след далавера. Всичко това говори за неговата рационалност.
— Рационалност! — каза Дела Торе. — С изключение на това, че обича да убива хора. — Той приглади настрани мустаците си, като разкри долната част на лицето си. Освободени от космите, устните му се нацупиха. — Добре, а сега Пийк. Вие казвате, че той е умствено изостанал изверг, който се е превърнал тук едва ли не във вегетиращо същество поради предозиране на медикаментите му. Но за да окаже съдействие при бягството си, значи в главата му е имало значително повече разум, отколкото в една спаружена салата. Мислите ли, че само се е преструвал на луд?
— Хората от петия етаж през цялото време го правят — каза Майлоу.
— И рядко успяват! — вметнах аз. — Но Пийк е шизофреник по рождение. За него това не е въпрос на „дали-или“, а на степента на психозата му. В оптималния случай вероятно торазинът е успял да му даде някакво просветление. Да проясни мислите му достатъчно, за да може да помогне при бягството. Но Криминс също е изиграл своята роля. Той е бил многозначителна фигура в живота на Пийк. Кой знае какви фантазии са се породили у Пийк, след като Криминс се е появил в отделението!
— Доброто старо време! — каза Майлоу. — Като възстановяването на някакъв прокълнат съюз! И щом е започнал работа тук, Криминс веднага е разбрал какъв въздух под налягане е цялата система. Голям майтап! Разполагал е с ключовете за всяка врата в продължение на седмици. Знаем, че е работил извънредно в отделението на Пийк. Което значи, че е можел да си сложи табелката и да влиза навсякъде, където си пожелае, без да породи каквито и да е съмнения. — Поклати глава. — На Пийк това сигурно му се е сторило като спасение.
— Криминс е доминирал преди над него и е знаел, че Пийк е пасивен — казах аз. — Пъха му ножа в ръката. Никой не си прави труда да провери стаята на Пийк за оръжие, защото той е инертен от шестнадесет години. Криминс убеждава Пийк, че времето е дошло — Пийк издебва Долард, прерязва му гърлото и напуска със служебния асансьор. Долард е бил идеална мишена — не е спазвал правилата. А ако е бил замесен в някаква история с наркотици заедно с Криминс, това би било още едно основание да го убие. Вие попитахте Суиг дали Долард е имал достъп до стаята с медикаментите, значи сте си помислили същото. Или Криминс може да го е издебнал и сам да му е прерязал гърлото. Появил се е в отделението по време на събранието на персонала, като е знаел, че там е само Долард.