— Каква е тази история с наркотиците? — попита Банкс.
Майлоу обясни теорията ни, разказа за колите в алеята, които бяха подлудили Мари Синклер.
— Какво по-добро от съдружник, който има достъп до медикаменти? Долард е вътрешният човек, Криминс работи на улицата. Ето защо Долард стана толкова враждебен, когато се върнахме тук. Глупакът се изплаши, че неговият малък страничен бизнес ще изгърми. Той разкрива страховете си пред Криминс, убеждава го, че на това трябва да се сложи край, и подписва собствената си смъртна присъда. Криминс има дългогодишен опит да прикрива следите си и затова вярва, че смъртта на Долард ще остане неразкрита.
— Тази история — каза Банкс — е… доста колоритна.
— След като нямам достатъчно факти, мога да украсявам теорията си — призна Майлоу.
— Каквито и да са подробностите — намесих се аз, — най-доброто предположение е, че Криминс е успял да свали Пийк долу с асансьора. Мисля, че тази нощ той е проникнал на територията на болницата през онази пролука в оградата, минал е през задния двор, може би се е скрил в някоя от пристройките. Доста лесно е, никой не ги използва. Да се промъкне през подножието на хълма също не е било трудно. Криминс е свикнал да кара кросови мотоциклети. Може да е използвал такъв мотор или някакво превозно средство, предназначено за пресечен терен.
— А каква е ролята на вашата жертва във всичко това? — попита Банкс. — Онази Арджънт?
Майлоу каза:
— Може случайно да е разкрила аферата с наркотиците. Или да е научила от Пийк нещо, което не би трябвало да знае.
— Или е била част от аферата с наркотиците.
Мълчание.
— А Пийк — попита Дела Торе — защо е започнал да се прави на пророк?
— Защото е психично болен — отговорих аз. — Криминс е направил грешката да разкрие плановете си пред Пийк, като си е въобразявал, че той ще си държи устата затворена. Не забравяйте, че Пийк е мълчал като мумия за убийството на семейство Ардъло в продължение на шестнадесет години. Но в последно време нещо, вероятно вниманието, което Клеър му е обръщала, го е накарало да си отвори устата. Започнал е да говори повече. Започнал е да гледа на себе си като на жертва — на мъченик. Когато споменах името Ардъло, той зае позата на разпнат. Това би мото да го превърне в заплаха за Криминс. Може би ролята, определена за него от Криминс, е ролята на жертва.
— Не и ако той е нарязал онази жена на магистрала И-5.
— Не е задължително — отговорих аз. — В този случай извергът и жертвата не се изключват взаимно.
Банкс прокара ръце по реверите на сакото си и погледна нагоре към хеликоптерите. Търсенето се бе прехвърлило на запад.
— Още нещо — каза Майлоу. — Оградата не е била срязана тази нощ. По краищата на телта има следи от окисляване.
— Било е добре отрепетирано — заключих аз. — Както във всяка друга постановка. Криминс гледа на живота именно по този начин — като на едно голямо шоу. Можел е да дойде по всяко време, за да подготви сцената.
— Какъв майтап! — каза Банкс. — Такова място и те да си носят ключовете по домовете!
— Работата не е в това — каза Дела Торе. Той се обърна към Майлоу: — Виждали ли сте добре охраняван затвор, който да не е пълен с дрога и оръжие? Друг, освен този на тъща ми?
— Не може да се спре нечовешкото у човека — заяви Банкс.
— Значи Криминс и Пийк сега са на път към родния си град? Но защо?
— Единствената причина, за която се сещам, е още една театрална сцена. За елемент от сценария. Онова, което не разбирам, е защо Криминс е захвърлил онази жена край магистралата. Сякаш се опитва да насочи вниманието към Трийдуей. Може би е започнал да допуска грешки. Или пък бъркам изцяло — бягството е дело само на един човек и Пийк е изпързалял всички ни. Може би той е едно пресметливо чудовище, което жадува за кръв и е готово да я получи по всеки възможен начин.
Банкс погледна в бележките си.
— Казвате, че историята с Ардъло би могла да бъде финансово отмъщение. Тогава защо са били убити и децата?