— Ти унищожаваш семейството ми, аз пък унищожавам твоето. Примитивна, но фалшива справедливост. Дерик може да го е планирал, но когато е бил на двадесет години, да са му липсвали волята и смелостта сам да осъществи касапницата. След това в картинката се намесва Пийк и всичко си идва на мястото — селският луд, който живее точно в ранчото на Ардъло. Дерик и Клиф започват да се занимават с Пийк, започват да му набавят порнографски списания, наркотици, пиене, лепило и бои. Психопатите не могат да погледнат на себе си отстрани, но те прекрасно долавят патологията на другия, тъй че Дерик навярно е успял да съзре семената на насилието у Пийк и е решил да се възползва от тях. Пък и положението не е криело никакъв риск за него: ако Пийк направи нещо, кой би могъл да знае, че братята са го подтикнали към това? Дори да се разприказва, кой би му повярвал? Но той си свършил работата и това се превърнало в големия удар: Карсън Криминс успял да продаде земите си; семейството забогатяло и се преместило във Флорида, където момчетата станали плейбои за известно време. Това ги е стимулирало. Ето защо Пийк е много важен за Криминс.
— Тогава Криминс не се е притеснявал, че Пийк може да се разприказва — вметна Майлоу, — но положението сега е различно. Някой надушва нещо.
— Клеър може и да е била замесена в аферата с наркотиците — казах аз, — но докато не разполагаме с доказателство за това, аз мога да се обзаложа, че е умряла, защото е научила от Пийк, че той не е действал сам. И тя му е повярвала. Повярвала е в него. Защото онова, към което се е стремяла, е било да намери нещо, което да изкупи вечния грях на брат й. Символично.
— Символично! — повтори Дела Торе. — Но ако е подозирала Криминс, тогава какво е правила в неговия корвет?
— Може да се е забъркала с Криминс, преди Пийк да започне да говори. Дерик се е държал като млад и напорист човек от света на киното, борещ се независим автор на филми, който се опитва да проникне в дълбочините на лудостта, или някаква подобна глупост. Той нарича компанията си „Тин Лайн“41 — сякаш се движи по границата между здравия разум и безумието. Може да я е помолил да му стане технически консултант. Човекът е измамник; мога да си представя как се е уловила на въдицата му.
— Нещо друго — допълни Майлоу. — Ако Пийк се е разбъбрил пред Клеър, той й е казал за Дерик Криминс. А човекът, когото тя е познавала, е Джордж Орсън.
Тези думи накараха сърцето ми да спре.
— Имаш право. Клеър сигурно е разказала всичко на Криминс. Дала му е точно тази информация, която е подписала смъртната й присъда.
— Избодени очи — каза Майлоу. — Също както на децата на Ардъло. Вижда само той. Никой друг. — Той разтърка лицето си. — Или просто обича да избожда очите на другите.
— Сатана, истински сатана — каза Банкс с мек, тих глас. — И ние нямаме представа къде да го открием!
Небесният танц на хеликоптерите се беше преместил на запад, сега лъчите от прожекторите им осветяваха подножието на хълмовете и всичко, което лежеше зад тях.
— Чиста загуба на гориво! — каза Дела Торе. — Той трябва да е на шосето.
35.
Майлоу и хората на шерифа проведоха още няколко разговора по клетъчния телефон. Ако бяха облечени в по-хубави костюми, щяха да изглеждат като брокери на работното си място. Крайният резултат продължаваше да бъде нулев — от Пийк нямаше и следа.
Майлоу погледна часовника си.
— Десет и петдесет. Ако репортерите имаха скенер, новините им щяха да са готови след десет минути.
— Това би могло да помогне — обади се Банкс. — Някой може да го е видял.
— Съмнявам се, че Криминс се е появил на открито — казах аз. — Ако въобще Пийк е с Криминс.
Майлоу каза:
— Пътният патрул съобщи, че жертвата от магистралата е била транспортирана. Мисля да отскоча до моргата.
— Много добре — отговори Банкс. — Да си разменим телефонните номера и да поддържаме връзка.
— Добре! — отговори Майлоу. — Поздрави на Питра.
— Разбира се — каза Банкс, като се зачерви. — Когато я видя.
Преди Майлоу бе профучал през евкалиптовата горичка. Сега караше колата с двадесет мили в час, като бе включил на дълги светлини и се оглеждаше на всички страни.
— Глупаво! — каза той. — Няма начин да са тук някъде, но не мога да се въздържа да не се оглеждам. На това как му викате, натрапчива непреодолима ритуалност?