В единия ъгъл на по-голямата спалня, притисната до един неоправен матрак с огромни размери, имаше купчина от по-малки кутии. От етикетите се разбираше, че това са малки касетофони „Сони“. Точно като оня, който Хейди беше използвала, за да записва Пийк.
— Киноапаратурата е вън в гаража — каза Майлоу. — Долита, микрофонни стативи, прожектори, неща, които не можах да определя. Цели тонове, натрупани едва ли не до тавана. Не видях никакви триони, но те може и да са затрупани под апаратурата. Ще трябва да доведа цяла бригада, за да прегледа всичко това.
— Тя е била в играта — казах аз.
Той не отговори и отиде в банята. Чух го да отваря чекмеджета и когато влязох при него, го видях да вади нещо от шкафа под мивката.
Лъскава бяла кутия за обувки. Още няколко като нея, струпани до тръбите.
Той повдигна капака. Редица от бели пластмасови шишенца, положени в гнездата на подложка от стиропор. Майлоу извади едно. „Фенобарбитал“.
Етикетите върху другите шишенца бяха идентични. Следващата кутия също беше пълна с медикаменти, както и всички останали.
Хлорпромазин, тиоридазин, халоперидол, хлозапин, диазепам, алпразолам, литиев карбонат.
— Мечтата на всеки наркоман — каза Майлоу. — Стимуланти, транквиланти, всичко, което ти дойде наум. — Той огледа дъното на кутията. — Печатът на „Старкуедър“ още си стои.
— Неразпечатани опаковки — казах аз. — Това вдига цената.
После се сетих за нещо.
Майлоу оглеждаше другите шкафове, но вероятно бях издал някакъв звук, защото той попита.
— Какво?
— Трябваше да се сетя по-рано. Изчезналото куче. Бъди. Направи ми впечатление, защото съм го виждал и преди. Онзи ден в парка един висок мъж в черно разхождаше куче, подобно на ротвайлер. Мина точно покрай мястото, където стояхме с Хейди. Тя го познаваше. Наблюдаваше го. Той е бил нейната съквартирантка. Онази, за която твърдеше, че спи. Тяхната малка шегичка. Двамата са си играели с нас още от самото начало. Няма що, много сме наблюдателни!
— Ей! — каза Майлоу, като записваше наркотиците в бележника си. — Аз съм така нареченият детектив, а не съм забелязал кучето.
— Криминс го е откраднал от мисис Лейбър. Взема каквото си поиска. Защото може. За него това също е проява на власт.
Той престана да пише.
— Тук няма и следа от куче. Никъде в къщата не видях храна и не чух лай.
— Точно така.
— Хейди! — възкликна Майлоу, като внезапно гласът му прозвуча уморено.
— Това хвърля съвършено нова светлина върху нейната история — казах аз. — Пророчеството на Пийк. Предполагаемото пророчество на Пийк.
Пръстите му стиснаха здраво писалката. Той втренчено ме изгледа.
— Още една измама!
— Би трябвало да е така. Единственото доказателство, с което разполагахме, беше разказът на Хейди.
— „Лоши очи в кутийка.“ „Пъфа-пъфа, бум-бум.“
— Също и касетата — казах аз. Отведох го пак в по-голямата спалня. Посочих купчината касетофони „Сони“. — На касетата нямаше нищо, освен някакви неразбираеми звуци. Звуци, които не можеха да се определят, които биха могли да бъдат на когото и да е. Но сега ние знаем кой е записан.
— Криминс.
— Озвучаване на филмовата лента — казах аз. — Джордж Уелс Орсън. Както ти казах, той е автор — продуцира, режисира, играе.
Майлоу яростно изруга.
— Той е убил Клеър — продължих аз, — после е подхвърлил Пийк като мним оракул, за да внесе тръпка в сюжета — кой знае, може би е помислил, че ще може да го използва някой ден. Написва сценарий, продава го на Холивуд. Ние го възприемаме сериозно — голям смях, отново е прецакал Закона. Също както във Флорида. И в Невада. И в Трийдуей. Когато елиминира братята Бийти, отново го прави. И отново използва Хейди. И пак няма никакъв риск; нищо, което прави с Пийк, не носи риск. Никой не е чул Пийк да проговори в продължение на почти две десетилетия — кой би могъл да каже, че гласът от лентата не е негов? Първия път, когато се срещнахме с Хейди, тя ни даде да разберем, че се кани да напусне болницата. Това й позволява да ти направи услуга, като уж души наоколо. Дава й възможност да звучи достоверно — лично поканена от полицията. От този момент нататък никой вече няма да заподозре какво е направила с Пийк.
— Освен може би Чет.
— Cherchez la femme! — казах аз. — Чет навярно е забелязал нещо, нещо нередно около Хейди. Може би начина, по който се е отнасяла с Пийк. Или я е видял да краде лекарства от сестринското помещение. Или как дава скришом нещо на Долард. Но кой да обърне внимание на неговите брътвежи? Хейди е била свободна да продължи да действа като човек на Криминс вътре. Започнала е работа в болницата заради Криминс — била е назначена веднага след като той е напуснал. Той й е поставил много задачи: да работи с Долард, за да продължи изнасянето на лекарства, да внимава Долард да не краде от тях и да се навърта около Клеър, за да може да съобщава какво говори тя за Пийк. Защото той сигурно е обсъждал Пийк с Клеър. Това е била основата на техните отношения.