На следващата страница, изцапана с петна и омачкана, имаше няколко разкривени реда, написани с химикалка. Странен, остър почерк, пълен с ъгловати букви, които ми заприличаха на йероглифи.
Екипир. Без пробл. Очевидно.
Разпределение на ролите: спор. случ.? Допълнително? Случайно срещнати? Специални ефекти: симулация, двойно заблуждение.
Да се използва камера или видео? Струва ли си неудобството? Видеото ще свърши работа.
Заглавия: Кървава разходка. Разходка с кръв. Разходката на кръвта. Кървава баня. Голямата разходка.
Алтернативни заглавия: 1. Чудовището се завръща; 2. На лов за Чудовището; 3. Безразсъдния отмъстител — справедливост за всички; 4. Събота, четиринадесети; 5. Завръщането на Чудовището; 6. Ужасът на Палм Стрийт; 7. Маниакът; 8. Психодрама; 9. Последното престъпление; 10. Геният и лудият; 11. Тънката нишка — кой може да каже кой е луд и кой не.
— Друг сюжет, също както във Флорида — казах аз. — Сякаш четеш дневник отпреди дванадесет години — погледни третото алтернативно заглавие. „Безразсъдния отмъстител — справедливост за всички“. Фантазии на супермен. Той гледа на себе си като на човек, който поема риск, като на герой, който спасява света от Пийк.
Майлоу поклати глава.
— Кръстил е компанията си на единадесетото заглавие — кой може да каже кой е луд ли, глупако? Аз мога. Ти си луд. — Разгърна следващата страница. Празна.
— Предполагам, че идеите му са се изчерпали — казах аз.
— И с този вид интелигентност той определено би могъл да си намери легална работа в киностудиите.
Осветлението в стаята се промени. Нещо накара щорите да пожълтеят.
Фарове. Кола, която спира до къщата. На алеята за паркиране.
Сетих се за откачената и параноична Мари Синклер. Бърз като светкавица, Майлоу загаси осветлението в стаята, върна тетрадката на мястото й и извади пистолета си.
Фаровете угаснаха; двигателят поработи още няколко секунди, преди да утихне. Вратата на колата се затръшна. По алеята отекнаха стъпки.
Стъпки, които се отдалечават.
Майлоу хукна към входната врата, като ми подвикна нещо.
„Стой на мястото си!“, както ми обясни той по-късно, но аз не го бях разбрал и вече тичах по петите му.
Майлоу открехна вратата, огледа се, отвори я напълно и изскочи навън.
На алеята за паркиране бе спрял един лимоновожълт корвет.
Ние изтичахме край живия плет от фикуси. Мъжът се беше отдалечил на около петдесетина крачки надолу по улицата, в северна посока. Вървеше небрежно и размахваше ръце.
Висок. Слаб. С твърде голяма глава, наистина твърде голяма. С някаква шапка.
Майлоу се затича след него. Отвори уста и изрева:
— Полиция стой на мястото си не мърдай полиция не мърдай!
Мъжът спря.
— Стой на мястото си с ръце зад главата!
Мъжът се подчини.
— Бавно легни с лице към земята — сложи си ръцете отзад — горе, горе, на тила!
Пълно покорство. Когато мъжът легна долу, шапката му падна.
За част от секундата Майлоу извади белезниците си и ги щракна на ръцете на мъжа, които лежаха на гърба му.
Това стана лесно.
Беше време някой друг да има късмет.
— Къде е Пийк? — заповеднически попита Майлоу.
— Кой? — Висок, напрегнат глас.
— Пийк! Не се ебавай с мен, Криминс…
— Кой…
Като продължаваше да държи пистолета си опрян в главата на мъжа, Майлоу включи фенерчето си и ми го подаде.
— Освети лицето му — вдигни лицето си!
Преди мъжът да може да реагира, Майлоу сграби кичур коса и повдигна главата му. Мъжът изстена от болка. Аз застанах пред него и насочих лъча към лицето му.
Слабо лице. Обрамчено от дълга руса коса. Шапката му лежеше на няколко крачки от него върху тротоара.
В съседните къщи светнаха няколко лампи, но улицата остана тиха.
Майлоу повдигна брадичката на мъжа, докато аз осветявах изплашените бледи очи. Слаба брадичка, обрасла с едва набол мъх.
Пъпчици.
Юношески пъпки.
Момче.
37.
Името му беше Кристофър Поул Соумс и имаше лична карта, с която го потвърди.
Очевидно фалшива лична карта от Калифорния и студентска карта от университета в Белфлауър с дата отпреди три години. Тогава е бил второкурсник, с по-къса коса и по-чиста кожа. Отпаднал на следващия семестър, защото „му писнало и си намерил работа“.