— Защо трябва да се майтапя, Крис?
Соумс каза:
— Ти… той… по-добре е да се майтапиш!
— Не се майтапя.
Очите на младежа се навлажниха. Устните му почнаха да треперят.
— Знаеш ли нещо, Крис?
— По-добре щеше да е, ако се майтапеше! — проплака Соумс. — Позволих му да отведе Сузи!
Сузана Галвес, от латиноамерикански произход, черна коса и кафяви очи, около метър и петдесет, четиридесет килограма. Според датата на раждане — на четиринадесет години и седем месеца. Картотекирана като изчезнала преди осемнадесет месеца в участъка на Белфлауър.
— Родителите подозират, че е избягала с приятеля си — каза Майлоу, като прибираше телефона в джоба си. — Бял, рус, със сини очи, около метър и седемдесет-метър седемдесет и пет, шестдесет килограма, подвизава се под името Крис. Няма фамилия.
Към Соумс:
— И така, мистър Без фамилия, тя е избягала с теб, когато е била на дванайсет години.
— Сега е на четиринайсет.
Майлоу го сграби за яката.
— Би трябвало да я изчакаш да стане на петнайсет, разкажи ми останалото, Крис! Веднага, тъпо лайно такова!
— Добре де, да, да, виждал съм този човек и преди, но не го познавам, това е истината, човече! Не е педи, това е, просто обикаля с колата. Не знам името му, никога не си е казвал името!
— Няма име и обикаля Холивуд с корвет — каза Майлоу.
— Не, не! — нетърпеливо каза Соумс. — Не с корвет, никога не съм го виждал преди, с друга кола, един черен джип. Сузи и аз го наричахме Мерилин, като Мерилин Менсън, защото е такъв един висок и изглежда странно, като Мерилия Менсън.
— Защо обикаля?
Соумс подсмръкна. Майлоу извади носната си кърпа, избърса го, вдигна лицето на младежа и се вгледа в очите му.
— С какво се занимава, Крис?
— Някои — не аз! — си купуват дрога от него. Хапчета. Той има хапчета по предписание, от онези лайна с рецептите. Не за мен, нито за Сузи. Само съм го виждал да продава хапчета на други хора. Има си приятелка, с бели коси, истинска пънкарка, те двамата продават хапчета.
— Какво стана тази вечер?
— Двамата със Сузи се мотаехме там, не знам по кое време беше, ние нямаме часовници, не ни пука за времето, изядохме по един бъргър в „Го-Джи“ и тръгнахме да се връщаме в бърлогата ни — е, не е истинска квартира, прилича повече на дупка, но там спим, когато се появи Мерилин и каза, че иска да закарам колата до къщата му, знаел, че съм точен и може да ми се довери, само искал да докарам колата тук, да пусна ключовете в пощенската му кутия и да взема автобуса обратно до Холивуд. Двайсетачка сега и още петдесет, когато се видим утре в „Го-Джи“.
— Утре по кое време?
— В десет. Ще се срещнем на паркинга, той ще ми даде петдесетачката и ще доведе Сузи.
— Откъде ще доведе Сузи? — попита Майлоу.
— Не знам! — каза Соумс и изхлипа.
— Значи просто я взе и не ти каза къде я води или защо?
— Нае я, човече.
— Да прави филм, нали? Имаш ли представа какви филми прави той?
Коляното на Соумс престана да се тресе. Той се разплака. Майлоу го раздруса.
— Какво друго, Крис?
— Няма друго, това е — мислиш ли, че наистина ще й направи нещо лошо?
— О, да! — каза Майлоу. — Я си размърдай мозъка, генийче! Къде каза, че ще я заведе?
— Не знам! О, човече! — извика Соумс. — О, човече, о, човече… След като се уговорихме за корвета, той погледна Сузи и каза, че наистина е хубавка и че може да я използва във филма, който снимал, бил продуцент. Не каза нищо повече, а аз си помислих „Божке, баща й ще ме убие!“.
— Защо?
— Заради филма — нали знаеш…
— Помислил си, че прави порно? — каза Майлоу.
— Не — отговори Соумс. — Аз нямаше да… Той каза: „Нямай грижа, никой няма да я натиска, това е само филм.“
— Какъв филм? Ти си му я дал и не си го попитал нищо?
— Аз… Той… Мисля, че каза, че това е трилър, тя ще бъде нещо като главната героиня, само трябва да я снима през нощта. Защото било трилър… да, трилър… Че ще ни даде… ще й даде стотачка.
— В допълнение към петдесетте ли?
— Да.
— Благородно!
— Каза, че е голяма роля.
— И каза, че ще ти плати всичко до стотинка, така ли?
— Ама то беше за двама ни, човече! Ние ходим заедно, но Сузи не се свърта с пари, аз съм по-отговорен.