Полицаите най-после дойдоха. Майлоу им предаде Соумс и ние двамата бързо се отправихме към колата му без опознавателни знаци.
Той подкара с висока скорост и се насочи на север.
— Две коли означава двама шофьори — казах аз. — Преди бягството Криминс и Хейди са си уговорили среща. Някъде в Холивуд. Но Криминс е знаел, че Хейди няма да остане жива тази вечер, и след като я е премахнал, е имал нужда от някой, който да кара втората кола. Повечето улици в Холивуд имат правила за паркиране; той не би рискувал някоя глоба. Освен това корветът е подозрителен.
— Защо се е доверил на идиот като Крис да го докара?
— Идиотът е довел работата докрай, нали? Както ти казах, Криминс умее да чете в душите на хората. Или пък не му е пукало — просто е сложил кръст на корвета.
— Току-така ли? Да изостави една кола? И защо би трябвало да й слага кръст?
— Защото тази вечер започва нов етап от живота му — отговорих аз. — А парите не са главното за него, никога не са били. В момента, в който разполага с някакви средства, той ги оставя да изтекат между пръстите му. Той е израснал с бързи играчки, които са идвали лесно и лесно са си отивали. Освен това и лесно са можели да бъдат заменяни с нови. Той краде цяла киноапаратура, да отмъкне друга кола за него не е проблем. Освен това джипът не е регистриран под никое от имената, за които ние знаем. Няма да се учудя, ако си има цял автомобилен парк, скрит някъде.
— Супер престъпник! Безразсъдният отмъстител.
— Нека бъдем откровени, Майлоу, не е нужно човек да е гений, за да се оправи с фалшиви имена в Лос Анджелис!
Той изръмжа нещо, подкара по Булеварда на залеза и зави надясно. Аз притворих очи и се отпуснах назад, понеже знаех накъде кара. След няколко минути усетих как колата се отклонява, отворих очи и видях табелата на магистралата. Север 101. В този късен час движението беше съвсем слабо и отбивката за И-5 бе съвсем наблизо. Той настъпи газта и вдигна деветдесет, дори сто мили в час.
— Сузана Галвес — каза той. — Онази Хацлър ти е казала, че Дерик и брат му са си падали по мексиканки.
— Носталгия! — отговорих аз. — Точно така. Цялата работа е да се възкресят добрите стари времена!
38.
Не беше трудно да намерим мястото, където е била екзекутирана Хейди Оут.
Червените светлини от бурканите на „Пътните патрули“ се виждаха от половин миля като паднали от небето звезди.
Когато доближихме още повече, видяхме, че една редица от червени конуси преграждаше дясното платно. Майлоу прекара колата между тях, показа значката си на един униформен полицай и получи в отговор враждебен, преценяващ го поглед. Патрулни коли, един патрулен мотоциклет и един лъскав „Харли Дейвид сън“ без опознавателни знаци бяха паркирани на отбивката.
Офицерът каза:
— Добре, минавайте!
— Майк Уитуърт?
— Там.
Пръстът посочи един огромен мъж на около тридесетина години, застанал край насипа. Няколко прожектора хвърляха светлина върху оградено с ленти място. В далечния край на отбивката, на сантиметри от асфалта и прашния насип, се виждаха белите очертания на трупа. Пълна версия на рекламна табела на морга: животът подражава на изкуството.
Уитуърт стоеше точно зад конусите. Беше млад и добре сложен, но изглеждаше уморен. Руси мустачки красяха червендалестото му, бебешко лице. Косата му беше подстригана толкова късо, че човек трудно можеше да определи цвета й. Носеше кожено сако с цвят на фъстъчено масло, бяла риза, тъмна вратовръзка, сиви панталони и черни обувки, а на главата си имаше мотоциклетна каска.
Майлоу се представи.
Уитуърт се ръкува първо с него, после с мен. Той посочи към земята. Няколко рубинени петна, най-голямото, от които с размери над тридесет сантиметра.
— Открихме няколко парченца от кости и хрущяли. Вероятно част от носовата кост. През цялото време се ровим из мръсотиите и намираме най-различни ужасии в чувалите за смет, но такова нещо… — Той поклати глава.
Майлоу каза:
— Мисля, че хората, които са я довършили, са на път да направят и друго такова нещо.
Той разказа накратко на Уитуърт историята на Криминс, за бягството на Пийк, вероятното съучастие на Хейди и завърши с онова, което бе научил от Кристофър Соумс. За това как е била наета Сузи Галвес.
— В планината Техачапи ли? — попита Уитуърт.
— Най-вероятно. В Техачапи, зад родния му град. Сега това място се нарича Ранчо Феъруей. Знаете ли го?