— Никога не съм чувал за него — отговори Уитуърт. — Живея в Алтадена и по-голямата част от работата ми е в близост до града. Преди Грейпвайн или след него?
— Точно там — казах аз.
— Криминс вероятно има някакъв опит в катерачеството — каза Майлоу, — но Пийк няма и ако са взели момичето със себе си, ще е като изкачването на Еверест. Но може да са в ранчото и да се разпореждат в нечия къща. Частните ченгета, които охраняват Феъруей, казаха, че няма такова нещо, но аз не съм убеден. Ако те са в планината, според мен са някъде в подножието, може би в някое скрито местенце, в пещера или зад някоя канара. Тъй или иначе трябва да хвърлим един поглед.
— Кои са частните ченгета и какъв е техният проблем? — попита Уитуърт.
— От „Бънкър Протекшън“, Чикаго. Всеки път, когато се опитвам да ги убедя, че там става нещо обезпокоително, те не искат и да ме чуят. Непрекъснато повтарят оня изтъркан боклук на Отдела за връзки с обществеността: „Тук никога не се случва нищо нередно!“
— Докато то става! — каза Уитуърт, като търкаше нервно токата на колана си. — Добре, да вървим. Не знам нищо относно юрисдикцията на мястото, но да върви по дяволите! — Той хвърли още един поглед на очертанията на тялото. — Вече приключихме тук, тъй че мога да ви предоставя тези четирима юначаги и ще се обадя за подкрепление, което ще дойде след по-малко от час. Аз съм с мотоциклета си, вече бях предал дежурството, когато ми се обадиха; ще пътувам сам и ще се срещнем там. Ако грубияните от „Бънкър“ се опитат да се държат неприлично, ще ги сложим веднага на мястото им. Какво ще кажете за хеликоптери?
Майлоу се обърна към мен:
— Как мислиш? Шумът и светлините ще го спрат ли, или ще го настървят?
— Зависи от сценария — отговорих аз.
— Сценарият ли? — каза Уитуърт.
— Той следва линията на някакъв сценарий. Дори да реагира на една непосредствена заплаха, проблемът е в това, че не знаем до какво равнище на възбуда е стигнал, за да можем да предскажем точно какво ще направи.
— Възбуда ли? Това да не би да е свързано със секса?
— Това е общото му физиологично състояние — обясних аз. — Организмът на психопатите обикновено функционира на по-ниско равнище в сравнение с организмите на повечето от нас, при тях стойностите на пулса и на проводимостта на кожата са по-ниски, прагът на усещане на болка е значително по-висок, с изключение на случаите, когато се появи напрежение. Тогава те стават извънредно избухливи. Ако се сблъскаме с Криминс, докато все още е сравнително спокоен, тоест, докато изгражда някакви схеми, обмисля планове и може да се контролира, той вероятно ще избяга или просто ще се предаде. Но ако го улучим във върхов момент, може да реши да доведе сценария си докрай.
— Като Кореш45 — каза Уитуърт. — Колко годишно е момичето?
— На четиринадесет.
— Разбира се, няма гаранция, че вече не го е ликвидирал.
Майлоу каза:
— Искам хеликоптерите да са в готовност. Дайте ми още две-три коли. Всички ще влезем в Трийдуей тихо, без фарове и без сирени. — После се обърна към мен: — Къде висят онези от „Бънкър“?
— В сградата на охраната, точно след входа.
— Чудесно! — каза той на Уитуърт. — Ще се срещнем на главния вход. Алекс, обясни му точно всичко. Ти си единственият, който е бил там.
39.
Хората в бледосини ризи не бяха щастливи.
Трима пазачи, изненадани, докато седяха в псевдоиспанската сграда на охраната. Мека музика от стереоуредбата. Току-що изгладени ризи.
Спретната, чиста постройка както отвън, така и отвътре, с уютен интериор: кухненски бокс без нито едно петънце, дъбова маса с четири стола от същия материал, сини шапки на закачалката. На масата още стояха остатъците от приготвена в ресторант мексиканска храна. „Тако Фиеста“, адрес във Валенсиа. До едно полуизядено бурито46 лежеше обичайният работен график. Три малки пая в пластмасови тарелки — синя, оранжева и кафява, последният надупчен с тънки пластмасови клечки.
Вратата беше оставена незаключена. Когато Майлоу, Уитуърт и аз влязохме, тримата пазачи се бяха изправили и бяха посегнали към коланите за пистолетите си, които не бяха там. В дъното на стаята имаше метален шкаф с надпис „Място за оръжие“. До него на стената беше окачен металният плакет с кръстосаните карабини — емблемата на „Бънкър Протекшън“.