— Ако приемем, че е тук — обади се Клиф.
— Аз приемам, че ти ще се заемеш с количките за голф! — му отговори Уитуърт.
— Разбира се, но те са собственост на…
— Законова принуда! — Уитуърт се обърна към Майлоу: — А вие с планината ли се захващате?
— Ако успея да се добера дотам. Ще поддържаме връзка по радиото.
— Как възнамерявате да се придвижвате?
— Имате ли джип? — попита Майлоу Клиф.
Пазачът не отговори.
— Да не би да имаш проблеми със слуха, Елъри?
— Разполагаме само с един „Самурай“, там зад магазина за принадлежности за голф, при количките. Това е резервна кола, само за специални случаи.
— Какви случаи?
— В случай че имаме проблем. Ако например някой възрастен човек се изгуби. Но досега това не се е случвало. Не сме го използвали, дори не знам дали гумите са напомпени, дали е зареден с бензин…
— Значи ще ги напомпиш и ще го заредиш! — разпореди се Майлоу. — Тръгвай!
Клиф не отговори.
Майлоу оголи зъби.
— Много те моля, Елъри!
— Върви! — извика Клиф на Бонафейс.
Бонафейс забързано излезе.
Майлоу попита Уитуърт приблизително за колко време могат да дойдат хеликоптерите.
— Отпуснаха ми само един — отговори Уитуърт. — Държат го в Бейкърсфийлд — значи за пет-десет минути.
— Елъри, има ли път, който води от Феъруей към планината?
— Има нещо като път.
— Какво значи това?
Клиф сви рамене:
— Дълъг е приблизително четвърт миля. Предполагаше се, че ще го използват, за да се разхождат из планината, но никой от жителите тук не иска да се разхожда. Той не води доникъде, просто свършва, а след това попадате сред прахоляци и скали.
Пазачът се ухили глупаво, като се опита да прикрие усмивката си с ръка.
Уитуърт отведе Майлоу и мен встрани.
— Онази Оут е била застреляна, значи имат огнестрелно оръжие. Ние имаме бронирани жилетки, а вие?
— Една — отговори Майлоу. После погледна към мен. — За теб няма. Стой тук.
— Бих искал да остана — казах аз, — но по-добре ще е да се възползваш от услугите ми. Става въпрос за заложник и двама похитители, всеки с различна психика, която и в двата случая е трудноразбираема. Трябва да съм с теб като експерт-психолог.
— Звучи разумно — каза Уитуърт. — Мисля, че имаме една резервна жилетка.
Майлоу го изгледа остро.
Уитуърт каза:
— Не че искам да ви се меся…
— Бил съм в по-лоши ситуации — намесих се аз, понеже знаех какво се върти в главата на Майлоу. Миналата година бях пострадал при подобен случай. Той се самообвиняваше за това. Оттогава непрекъснато му повтарях, че съм добре и че най-лошото, което може да направи, е да се държи с мен като с инвалид.
— Робин ще ме убие! — каза Майлоу.
— Само ако получа драскотина. Но засега в опасност е единствено животът на Сузи Галвес.
Той погледна към небето. Отвъд поселището, към високата, черна, непозната планина.
— Добре! — продума накрая. — Но само ако си с жилетка.
Уитуърт отиде при една от патрулните коли и се върна с издут черен пакет. Нахлузих бронежилетката. Предназначена за някой с размерите на Майлоу, тя ми стоеше като огромен лигавник.
— Шик си! — ухили се Майлоу. — Добре, да вървим.
— Има едно място, което трябва да проверите веднага — казах аз на Уитуърт. — Това е караваната на шерифа Хаас. Джейкъб и Марвъл Хаас. Той е арестувал Пийк за първото масово убийство и е много важна брънка от миналото.
— Той тук ли живее?
— В Джърси. — Посочих на юг. — На Чаринг Крос Роуд.
Уитуърт се обърна към Елъри Клиф:
— Дай ми точния адрес — не, лично ще ме заведеш!
Клиф се удари по гърдите.
— Защо аз? Нямате ли охрана?
Уитуърт го изгледа така, сякаш се канеше да го изравни със земята.
— Ще ме заведеш на двадесет метра от караваната и ще се чупиш.
— Да не би да съм започнал да работя за вас?
Ръката на Уитуърт внезапно се стрелна нагоре и за миг си помислих, че ще удари Клиф. Клиф очевидно си беше помислил същото, защото отскочи назад и на свой ред вдигна ръка да се защити. Но Уитуърт успя да се овладее. Той само приглади косите си. После скочи на мотоциклета си, извади още една бронежилетка от багажника и я навлече.