Главата му висеше надясно. Пресни прорези пресичаха лицето и гърдите му, а струйка засъхнала кръв се виеше от носа към брадичката му. В устата му беше натъпкана блестяща червена гумена топка и го превръщаше в подобие на карикатура на безкрайно удивление, от което на човек му се повдигаше. Очите му отказваха да се присъединят към това удивление: те бяха широко отворени, неподвижни, изпълнени с безумен ужас.
Гледаха втренчено право напред. Отказваха да погледнат към онова, което ставаше вляво.
На средния стол седеше друга завързана жена: по-стара, на средна възраст, с бледозелена домашна дреха, раздрана до пъпа. Това очевидно се бе случило съвсем наскоро и от раздрания плат стърчаха конци, а под него се виждаше бельото, отпусната бледа плът и сините вени. Кестенява коса. Същият вид драскотини и прорези като на момичето. Едното око бе тъмночервено и здраво затворено. В устата — същата червена топка.
Другото око не беше пострадало, но също беше затворено.
Притиснатият към лявото й слепоочие пистолет беше малък, с квадратна хромирана дръжка.
На стола до нея седеше Ардис Пийк, стиснал оръжието. От мястото си ние можехме да видим само половината от тялото му. Дълги бели пръсти около спусъка. Носеше униформеното си облекло от „Старкуедър“. Бели маратонки, които изглеждаха съвсем новички. Големи маратонки. За огромни крака.
Измъчваше жената с кестенявите коси, но с нищо не показваше, че това му доставя удоволствие. Очите му също бяха затворени.
Отвъд удоволствието в света на бляновете?
Пийк не помръдваше и мъжът, който държеше видеокамерата, го сръчка. Пийк отвори очите си, завъртя ги и облиза устни. Операторът застана точно пред него, заснемайки всяко негово движение. Брррр. Пийк отново клюмна. Мъжът отпусна камерата край тялото си. Обективът й се насочи нагоре, лъчът прехвърли канарите на амфитеатъра и хвърли напомнящото око на светлинно петно върху склона на планината. Мъжът се отмести и петното изчезна.
Майлоу стисна челюсти. Той се премести, за да може да вижда по-добре. Аз го последвах.
На импровизираната сцена нямаше друг човек. Операторът продължаваше да стои с гръб към нас.
Висок, с тесни рамене и малка, бяла, кръгла, обръсната глава, която блестеше от пот. Черна копринена риза с навити до лакътя ръкави, черни джинси, покрити с прах, високи черни обувки с дебели гумени подметки. Нещо като етикет минаваше диагонално през десния заден джоб на джинсите. От левия се подаваше ръкохватката на друг автоматичен пистолет.
Майлоу и аз се преместихме още малко напред. Замръзнахме, когато едно камъче изхрущя под краката ни. Мъжът с камерата не реагира. Беше прекалено зает — мърмореше нечленоразделно, ругаеше и ръчкаше Пийк.
Манипулираше Пийк.
Караше го да седи изправен. Щипеше лицето му, опитвайки се да предизвика някакво изражение. Нагласяше пистолета в ръката на Пийк.
Всъщност пистолетът беше завързан към ръката на Пийк.
Късчета прозрачна лента придържаха оръжието към напомнящите клечки пръсти на Пийк. Ръката му лежеше върху статив, поставен така, че да я поддържа вдигната. Около ръката беше обвита също такава лента.
Принудителна поза.
Майлоу присви очи, вдигна карабината и се прицели, после спря, когато мъжът внезапно се размърда.
Полуобърнат, докосна нещо.
Риболовна корда от найлон, толкова тънка, че всъщност беше невидима от това разстояние.
Тя минаваше от спусъка на пистолета към дървен кол, забит в почвата.
Смъртоносна линия. Едно остро дръпване щеше да накара пръста на Пийк да натисне спусъка и щеше да насочи куршума право в мозъка на жената с кестенявите коси.
Специални ефекти.
Операторът прокара пръст по кордата и отстъпи назад. Въоръжената с пистолет ръка на Пийк оставаше устойчива, но останалата част от тялото му потръпваше. Внезапно вълна от спазми го заля и той почна да облизва устните си, да върти глава и да трепка с клепачи. Размърда пръсти точно толкова, колкото беше необходимо, за да опъне кордата.