Това хареса на оператора. Той се загледа втренчено в жената. В пистолета. Отново в жената. В търсене на сладкия изстрел.
Пийк престана да се движи. Кордата провисна.
Мъжът с камерата изруга и силно ритна Пийк в пищяла. Пийк не реагира. Отново се беше отпуснал.
— Хайде, гадняр проклет! — Висок, стържещ глас. — Направи го, човече!
Пийк облиза устните си. Престана. Краката му почнаха да се тресат. Останалата част от тялото му замръзна.
— Чудесно! Продължавай да ги тресеш! Не преставай, психарско лайно!
Пийк не реагира на презрението в гласа на оператора.
Беше някъде другаде, напълно. Мъжът с камерата пристъпи и го зашлеви в лицето. Жената с кестенявите коси отвори очи, потръпна и веднага ги затвори отново.
Мъжът с камерата отстъпи и се съсредоточи върху Пийк. Главата на Пийк се отметна назад и се разтресе. От устата му потекоха лиги.
— Шибана кукла от плът! — изсъска операторът.
Звукът от гласа му изтръгна стон от жената с кестенявата коса. Кожата около незасегнатото й око се сви в мрежа от бръчици, когато тя с усилие се опита да спре да мига. Мъжът с камерата не й обърна внимание, зает с Пийк.
На площадката не се долавяха никакви други движения. Момичето с мургавата кожа беше в такова положение, че можеше да ни види, но не показа никакви признаци, че ни е забелязало. Замръзнал поглед. Парализирано от страх, от наркотици или и от двете.
Майлоу насочи карабината в тила на мъжа с камерата. Сложи пръст на спусъка. Но операторът беше само на сантиметри от риболовната корда. Ако паднеше върху нея, пистолетът щеше да изгърми.
Като пъхна камерата под мишницата си, творецът на филми нагласи още малко Пийк. Ръцете на Пийк се тресяха; той отметна глава назад. Още един гърч. Пое въздух през носа си, изкашля се и пак го издиша през носа.
Операторът нагласи камерата и го засне. После отново зашлеви Пийк и прошепна:
— Какво чудовище си ти!
Главата на Пийк се отпусна.
Не беше завързан. Беше свободен да стане от стола, но го задържаше нещо, по-силно от дрогата.
Мъжът с камерата продължаваше да снима, като я насочваше от жената към пистолета, а после към Пийк, все още на сантиметри от приготвената корда.
Пийк продължаваше да облизва устните си и да върти глава. Клепките му се повдигнаха, като откриха двете бели очни ябълки.
— Много добре, много добре… хайде, пак с очите, дай ми очите си!
Сега мъжът говореше по-високо. Майлоу се възползва от това за прикритие, излезе на площадката и вдигна карабината.
Дясното бедро на оператора побутна кордата. Тя се поопъна. Той го почувства. Изсмя се. Отново я побутна, докато наблюдаваше дърпането на ръката на Пийк.
Пийк можеше да натисне спусъка, но дори и гърчовете му не можеха да го накарат да го направи.
Съпротива?
Главата му отново провисна надолу.
Мъжът с камерата каза:
— И къде е добрата помощ, когато имаш нужда?
Той хвана ухото на Пийк и повдигна главата му, като продължаваше да заснема появилия се в резултат на това празен поглед. През това време галеше кордата с показалец, а камерата обходи цялото тяло на Пийк, придвижвайки се бавно от покрития с мъх череп до несъразмерните крака.
Непропорционални крака. На кукла.
Тогава разбрах. Прозрението беше безценно.
Приготвих пистолета, но останах на мястото си. Майлоу се бе приближил с още няколко сантиметра до мъжа с камерата, на петнадесет-шестнадесет стъпки зад него. С изключително внимание той опря карабината на рамото си и още веднъж я насочи към тила на оператора. Целене на снайперист: в продълговатия мозък, онази негова долна част, която контролира основните процеси на тялото. Един точен изстрел и дишането ще се преустанови.
Операторът каза:
— Много добре, Ардис! Заснех достатъчно фон. Тъй или иначе, да свършваме!
Жената с кестенявата коса отвори здравото си око. Видя Майлоу. Размърда уста около червената топка, сякаш се опитваше да я изплюе. Вече знаех коя беше тя. Съпругата на шерифа Хаас, Марвъл Хаас.
Пощата на масичката, навярно от един-два дни. Едната кола я нямаше, жената е тръгнала сама.
Тя яростно започна да се гърчи.
Младото момиче оставаше все така изцъклено.
Мъжът с камерата се обърна към Марвъл и разкри изцяло профила си. Дълбоки бръчки прорязваха страните край устата, която сякаш нямаше устни. Груба, загоряла кожа, малко по-тъмна от белия череп без коса. Глава, свикнала да носи перука. Малка, но агресивна брадичка. Нос като клюн, достатъчно остър, за да предизвика кръвотечение. Никаква мазнина по лицето, но отпуснати бузи и тънък врат. Ръцете — от лакътя до китките — покрити с вени. Големи длани. Мръсни нокти — Дерик Криминс бързо се превръщаше в баща си.