— Да, съгласен съм, сега трябва да приемем, че лудите са добре контролирани. Откри ли нещо, което би могло да примами тук Клеър от Окръжната?
— Може би цялата организация — отговорих аз. — Никакви молби за субсидиране на проекти, нито е трябвало да играе по гайдата на академиците. Олдридж каза, че тя е споменавала за нужда от промяна.
— Добре организирано или не, от това място ме побиват тръпки… Ние само се плъзнахме по повърхността, нали?
— Навярно под повърхността няма нищо.
Той не отговори. Минахме край кабинета на Суиг. Вратата беше затворена.
— Чудесно, ще взема номера на мис Оут и после се измъкваме оттук. Ако имаш време, ще ти покажа дома на Арджънт. Навън, в този зъл, мръсен, нормален свят. Колкото повече стоя тук, толкова повече копнея за лудостта навън.
Линдийн Шмиц отново беше на телефона и едва погледна към нас. Майлоу се настани точно пред бюрото й и се наведе напред, нахлувайки в нейното зрително поле. Къде застава едно разгневено двуметрово, сто и двадесет килограмово ченге? Където си поиска.
Тя издаде едно „Аха!“ по време на разговора, който очевидно беше личен, накрая каза: „Трябва да свършвам“ — и остави слушалката.
— Да, сър?
Майлоу й се ухили.
— Трябва да си уредя среща с една жена от вашия персонал — Хейди Оут. Може ли да ми дадете номера на домашния й телефон, моля?
— Ами не съм сигурна, че мога да го направя без разрешение. А мистър Суиг си тръгна… О, какво значение има, вие сте от полицията. Винаги можете да го получите отвсякъде, например от онези ваши специални указатели, нали?
Като направи няколко резки движения, тя излезе иззад бюрото си, мина по коридора към най-близката кафява врата и се върна с бланка, която подаде на Майлоу. Акуратно изписано име и телефонен номер, код 213.
Майлоу леко й се поклони.
— Благодаря ви, госпожице.
— За нищо, сър. — Примигна кокетно. — Надявам се, че ще откриете кой го е направил.
Майлоу отново й благодари и ние се обърнахме към главния вход.
— Защо искате да говорите с Хейди? — обади се Линдийн.
— Работила е с доктор Арджънт.
Линдийн взе една писалка и почука с нея по ръба на бюрото си.
— Не мисля, че бяха приятелки или нещо подобно. Доколкото ми е известно, доктор Арджънт нямаше приятели. Беше наистина скромна. Когато се събирахме и отивахме да пийнем по „Маргарита“ или нещо друго, дълго я увещавахме, но тя винаги отказваше, тъй че престанахме да я каним. Мисля, че беше срамежлива. Тъй или иначе онова, което стана с нея, е ужасно. Когато чух, просто не можах да повярвам; някой, когото виждаш всеки ден, и изведнъж… — Тя щракна с пръсти. — Всяка сутрин минаваше край мен pronto6, казваше „Добро утро“ и отминаваше, сякаш имаше винаги планове за деня. Толкова е… ужасно!
— Да, ужасно е — отговори Майлоу. — Значи въобще е нямала приятели?
— Не, доколкото знам. Винаги изглеждаше, че работи, работи, работи… Симпатична, но работеше, работеше, работеше… Надявам се да откриете кой я е убил.
Тя се пресегна към телефона. Тогава Майлоу каза:
— Извинете ме, госпожице. Любопитен съм само за още едно нещо.
Ръката й остана върху слушалката.
— И какво е то?
— Онзи човек, който ни разведе — Хатърсън. Защо е тук?
— О, той… — отвърна тя. — Защо, да не би да сте имали някакви проблеми с него?
— Не. А той създава ли ви проблеми?
— Той ли? — изсумтя тя. — Много рядко.
— Причината, поради която питам, е, че Хатърсън не изглежда много луд. Просто се питах какви хора се използват за разводачи.
— Фил! — процеди тя, като произнесе името с отвращение.
— Фил толкова жестоко е изнасилил едно дете, че е трябвало да му правят пластична операция.
6.
Франк Долард ни очакваше отвън. Поведе ни през двора без никакъв коментар. Великанът Чет стоеше в ъгъла и се взираше в телената ограда. Шарбноу, пикаещия, го нямаше. Неколцина пациенти паралитично трепереха, други седяха в прахта. Слънцето припичаше още по-силно.
Долард изчака, докато получим обратно пистолета на Майлоу и моя нож. Външната врата се отвори.
— Искам да ти задам един въпрос, Франк. Човек като Хатърсън в затвора ще го смелят!
Долард се усмихна.
— Какво е положението му тук ли? Незавидно. Тук той е като всички останали. Доколкото ми е известно, другите дори не знаят какво е извършил. Те не се занимават много-много един с друг — там е работата. Те не са свързани.