Докато караше през евкалиптовата горичка, Майлоу започна да се смее.
— Какво има? — попитах аз.
— Представи си следния сценарий — ние пипваме лошото момче — някакъв палячо, когото са пуснали от болницата по погрешка. Той се преструва на луд и пак се озовава тук.
— Изпрати го в Холивуд. Или по-добре недей, не е достатъчно тъп.
Прекосихме горичката и излязохме на ослепителната светлина.
— Пак ти казвам — ако смяташ, че нашият човек вероятно не действа или не изглежда като луд, може би ще трябва да забравя за това място.
— Предполагам, че той по-скоро е от типа на онези от петия етаж.
— Значи да го търся измежду освободените напоследък питомци на „Старкуедър“? А какво ще кажеш за ръководената от Клеър група? Защо хората със забавено умствено развитие трябва да придобиват умения за всекидневния живот? Освен ако тя не е мислела, че някои от тях ще завършат дните си навън.
— Може би го е правела от алтруизъм — казах аз. — Стремяла се е да им помогне или нещо такова. Хейди Оут би могла да хвърли известна светлина върху това. Може да ни каже и дали някой от пациентите на Клеър не е бил освободен напоследък.
— Да, тя определено е на първо място в моя списък. Твърдо момиче, как само се справи с оня Ралф! Можеш ли да си представиш жена, която ден след ден идва тук!
Той излезе от отбивката за „Старкуедър“ и зави към главния път. Появи се запустялата сива площ, после първата от фабриките за опаковки, огромна и покрита със сажди. Зад мрачните колони синьото небе изглеждаше като оскърбление.
Майлоу продължи:
— Пренебрегвам основния принцип на детективите: сложи началото. Опознай жертвата. Бедата е там, че при Клеър, както и при Дада, няма за какво да се захвана, откъде да започна. Тя е живяла сама, без набиващи се в очи ексцентричности, без приятели, които мога да открия, без семейство тук. Ти чу как всички от „Старкуедър“ я описваха: симпатична, вършела е работата си, самотна. Никого не е засегнала. Духовна сестра на Ричард. Тогава с кого си имаме работа, с някакъв психопат, който преследва безобидните хора ли?
— Ако приемем, че случаите са свързани, може би е някой, който преследва самотници.
— Тогава животът на половината население на Лос Анджелис е в опасност.
— Къде живее семейството на Клеър?
— В Питсбърг. Само родителите й — тя е била единствено дете. — Той задъвка бузата си. — Обадих се по телефона, за да ги уведомя. Знаеш каква какофония настъпва: аз разбивам живота им, те плачат, аз слушам. Ще дойдат тази седмица. Може би ще успея да науча повече, отколкото по телефона, а то не беше много. Клеър нямала врагове, била страхотна дъщеря, прекрасно дете. Те винаги са прекрасни момичета.
Пресичахме изоставената индустриална зона. Камари разпадащи се машини, купчини сгурия, кални ями, празни пространства, покрити с омазнен прах. Под сиво небе това би могло да мине за ада. Днес то изглеждаше просто като нещо, което човек трябва да пази от погледите на избирателите.
Майлоу не обръщаше внимание на пейзажа. Стискаше волана с две ръце, кокалчетата им бяха побелели от напрежението.
— Самотни хора — повтори той. — Нека ти покажа дома й.
Майлоу караше ужасно бързо през целия път до безплатната магистрала. Когато излязохме на нея, той каза:
— Вчера прекарах доста време там, огледах улицата, поговорих със съседите. Домът е слабото място на жените, затова накарах дактилографите добре да се потрудят. Тази сутрин получих някои предварителни данни: никакви следи от кръв или сперма, никакви доказателства за взлом или нахлуване. Многобройни отпечатъци навсякъде, както във всяко жилище, но само на Клеър. Окончателната аутопсия е насрочена за утре.
— Какво казаха съседите?
— Опитай се да отгатнеш!
— „Била е саможива, никога не е създавала проблеми.“
— Сякаш пред мен е самият интервюиран! — Той натисна педала за газта. — Никой не промълви и думичка! Никой не знаеше дори името й.
— Някакви посетители?
— Не са виждали никого — отговори той. — Също като при Ричард. Тъй или иначе имала е бивш съпруг. Момък на име Джоузеф Старджил. Адвокат, сега живее в Сан Диего. Обадих му се по телефона.
— Как го намери?
— Прегледах някои бракоразводни документи, които държеше вкъщи. Тази сутрин се обадих на доктор Тиоболд, за него щяло да бъде цяло удоволствие да си поговорел с теб като психиатър. Имал някакъв смътен спомен за развода на Клеър. Всъщност работата е там, че персоналът всяка година представял нови автобиографии. В миналото Клеър записвала „омъжена“ в съответната графа. Тази година написала „разведена“.