Пусто място; без атмосфера, без следи от обитаване.
Поех си дълбоко дъх. Майлоу продължаваше да стои в средата на стаята, а пръстите му барабаняха по бедрата.
— „Уютно“ — казах аз. Бях разбрал защо искаше да видя всичко това.
Той се обърна много бавно и тръгна наляво, където беше кухнята. Един-единствен дъбов стол до масата. Бяла покривка със златисти ресни, върху която нямаше абсолютно нищо, освен няколко черни петна, оставени от праха за снемане на отпечатъци. Същото важеше и за останалите повърхности и шкафчета. На отсрещната стена висеше празна дървена поставка за подправки. Бяла готварска печка с четири дюзи, поне двадесетгодишна, хладилник в същия цвят и със същото качество. Никакви други уреди.
Майлоу отвори хладилника и изброи:
— Кисело мляко, грозде, две ябълки, сода… сода за освежаване. Тя е обичала всичко да бъде подредено. Така както Ричард… опростяването. — Започна да отваря и затваря шкафчетата. — Бели чинии от дуралекс, сервиз за четирима… Освен това прибори от неръждаема стомана… Всичко — покрито с прах за снемане на отпечатъци… Един тиган, една тенджера, солница, пиперник, никакви други подправки… Спокоен живот, а? — Отиде до печката. Вдигна скарата и каза: — Чиста е. Или никога не е готвила, или наистина е била вманиачена на тема чистота. Или пък някой друг е бил.
Отново погледнах към предната празна стая.
— Дали момчетата от „Местопрестъпление“ са откарали мебелите в лабораторията?
— Не, само дрехите й. Така намерихме къщата. Първо помислих, че някой е почистил мястото, че тя току-що се е нанесла или че се е канела да се изнася. Но не открих никакви доказателства, че е имала намерение да се мести, а хазяинът й каза, че живее тук повече от две години.
Посочих девствения под.
— Или е възнамерявала да прави ремонт, или въобще не е изпитвала нужда от мебели.
— Както казах, тягостна атмосфера. Хайде да огледаме и останалата част от къщата.
Коридор вляво водеше към баня и две малки спални, първата — подредена като кабинет. Никакви килими, същите примитивни дъсчени подове, същото пронизително ехо.
Майлоу коленичи в коридора и прокара пръст по гладкия чист дъбов под.
— Може би е събувала отвън обувките си. Като в японски дом.
Започнахме със спалнята. Пружинен матрак на пода без дървена рамка, скрин с четири чекмеджета с фурнир от американски орех, нощно шкафче със същия фурнир. На шкафчето имаше кутия с хартиени носни кърпички и лампа с бяла керамична основа, заоблена, с форма на огромен пашкул. Спирали от бял прах, разкрили, издайнически концентрични кръгове от невидими отпечатъци.
— Чаршафите са в лабораторията — каза Майлоу — заедно с дрехите й. — Заобиколи матрака, пъхна ръка под него, отвори шкафчето. Празно. Също като скрина. — Наблюдавах, докато опаковаха бельото й — каза той. — Нищо скандализиращо, единствено обичайният бял памук. Малък гардероб: дрехи, пуловери, блузи, всичко, подбрано с вкус от „Мейси“, евтино служебно облекло, нищо скъпо. — Застана вдясно от матрака, погледна към тавана, после пак към празния скрин. — Не се е изнасяла, Алекс. Просто така е живяла. Ако можеш да наречеш това живот. — В кабинета той сключи молитвено ръце и каза: — Дай ми нещо, което да ми свърши работа, Господи!
— Мислех, че вече си огледал всичко.
— Не напълно. Не можех — с всички онези криминалисти, които се суетяха тук. Само тази кутия. — Посочи една картонена кутия, поставена на пода. — Тук открих документите по развода. Едва ли не най-отгоре.
Отиде при бюрото и огледа книгите в евтините шперплатови секции, които покриваха две стени. Полиците бяха претъпкани и се огъваха. Томове по психология, психиатрия, неврология, биология, социология, завързани с въженца списания, подредени по години. Навсякъде бял прах и отпечатъци.
Майлоу изпразни горното чекмедже, пълно със скоби за телбод, кламери, хартиени листчета и валма мъх, после се захвана да тършува из второто.
— Чудесно, ето ни и нас! — Той размаха подвързана в червена кожа спестовна книжка. — „Сенчъри Банк“, „Сънсет и Кахуенга“… я виж ти… изглежда, добре е печелила.
Аз отидох до него и погледнах страницата, на която я бе отворил. Наличност от 240 000 долара и няколко цента. Той посочи първата страница на книжката. Първата вноска бе направена преди три години, сумата бе прехвърлена от предишна книжка и беше с деветдесет и осем хиляди по-малко от сегашната.