— И кой ще наследи къщата сега?
— Добър въпрос. Старджил не беше сигурен, че тя е направила завещание, и твърди, че никой от двамата не е правил застраховка в полза на другия. Аз не открих никакви полици; Клеър е била на тридесет и девет години и вероятно не е мислела за умиране. Смятам, че адвокат ще знае как да проведе процеса по легализиране на завещанието — вероятно срещу заплащането на ипотеката той ще получи част от собствеността. Но предполагам, че на първо място са нейните родители. Колко според теб може да струва такова място?
— Около триста хиляди… На колко възлиза стойността на имуществото след удовлетворяване на исканията на кредиторите?
— Утре ще разберем, ако мистър Помощника все още желае да ни помогне… Може би се е изморил да плаща сметките й, а?
— Вероятно се е дразнел, особено след като вече се е оженил повторно. И разбира се, ако има парични проблеми. Бъди така добър да разбереш какво е финансовото му положение.
— Ако искаш да се срещнеш с него, бъди там в десет. Оставих съобщение на телефонния секретар на Хейди Оут, но нямам отговор. А лабораторията изпрати още един доклад за отпечатъците: определено са единствено на Клеър. Изглежда, наистина е живяла съвсем сама.
На другата сутрин позвъних на доктор Майрън Тиоболд в Окръжната болница, оставих му съобщение на телефонния секретар и се отправих с колата към „Кейп Хорн“. Пристигнах там в девет часа и четиридесет и пет минути. Колата на Майлоу, която нямаше обозначителни знаци, че е от полицията, вече беше паркирана в алеята. Тъмносиво БМВ седан, модел от последните години, с подвижен багажник за ски на покрива, беше спряно пред гаража.
Предната врата на къщата не беше заключена и аз влязох. Майлоу се беше настанил в средата на празната всекидневна. До вратата за кухнята стоеше мъж на около четиридесет години, облечен в син костюм, с бяла риза и жълта вратовръзка на точки. Беше висок около метър и осемдесет, спретнат, с късо подстригана къдрава червеникава коса и прошарена брада. Златен часовник на лявата китка, халка с малки диаманти, лъснати до блясък тъмночервени обувки.
Майлоу ни представи един на друг:
— Това е доктор Делауер, нашият консултант психолог. Докторе, мистър Старджил.
— Джо Старджил.
Протегната ръка. Сухи длани, но неспокойни очи с лешников цвят. Гласът му беше малко дрезгав. Той погледна край мен в празната стая и поклати глава.
— Мистър Старджил тъкмо казваше, че преди къщата е изглеждала доста по-различно.
Джо обясни:
— Ние не живеехме по този начин. Имахме килими, които покриваха целите подове, мебели. Тук стоеше голяма кожена софа; на онази стена имаше хромиран шкаф — мисля, че го наричат етажерка. Клеър ме научи на тази дума. Бях си купил малко неща, когато бях ерген, но тя напълни къщата. Керамични изделия, статуетки, макраме — всякакви подобни неща. — Отново поклати глава. — Трябва много да се е променила.
— Кога говорихте с нея за последен път, сър? — попита Майлоу.
— Преди години. Когато изнасях вещите си. Може би половин година преди окончателното решение на съда.
— Значи сте се разделили преди развода?
Старджил кимна, като докосна края на брадата си.
Майлоу продължи:
— Значи вашият последен контакт би трябвало да е бил преди около две години и половина.
— Точно така.
— Никога ли не сте обсъждали развода?
— О, разбира се! Няколко телефонни разговора, за да уточним подробностите. Мислех, че имате предвид истински разговор.
— О! — каза Майлоу. — И след развода никога не сте я посещавали тук?
— Нямаше причини — отговори Старджил. — Клеър и аз бяхме приключили — бяхме приключили много преди да го сторим официално. Всъщност не успяхме да заживеем истински.
— Бракът ви бързо е тръгнал да се разпада.
Старджил въздъхна и закопча сакото си. Ръцете му бяха големи, покрити с рижи косъмчета.
— Не става въпрос за разпадане. Като цялост той се оказа една грешка. Ето, донесох това. Намерих го тази сутрин.
Той извади портфейл от крокодилска кожа и измъкна оттам малка снимка, която Майлоу внимателно разгледа, а после подаде и на мен.
Цветна снимка на Клеър и Старджил, ръка за ръка, на фона на надпис „Току-що женени!“. Той беше облечен в светлокафяв костюм и тъмнокафява риза, нямаше брада и носеше очила. Лицето му беше костеливо, а усмивката му — колеблива.