— Послушен адвокат? Това става за роман!
— Някои хора продължават да работят и действат самостоятелно. Помисли за особеностите на споразумението: Клеър запазва къщата, като оставя той да се погрижи за ипотеката и данъците, а той й е благодарен, че не му е взела повече. Дори и първата им среща има своята изкривена страна: трезвеникът е тя, не той. Тя се контролира, не той. Той най-откровено разкрива душата си пред нея: за пияниците баща и брат, които има, за собствената си склонност към алкохола, която се опитва да преодолее. Този човек е нейна пълна противоположност: той превръща всеки разговор в терапия. Някои жени може и да бъдат отблъснати от това. Клеър обаче се качва в стаята с него и го прави щастлив. По-късно, когато иска да му затвори устата, използва секса. Очевидно е била привличана от хората със сериозни проблеми. Навярно е напуснала Окръжната, защото е имала нужда от по-голяма доза патология.
— Значи — каза той — тя може би е намерила някой луд, който е излязъл от болницата, опитала се е да доминира над него и е натиснала погрешния бутон — ще трябва да проверя дали някой не е бил освобождаван от „Старкуедър“ през последните шест месеца. Но ако не излезе нищо, тогава?
Изглеждаше уморен. Аз отвърнах:
— Помоли ме да развия някаква теория и аз го направих. В края на краищата може да се окаже любовно приключение в кола, което е завършило зле.
Отправихме се към колата ми.
— Нещо друго — вметна Майлоу. — Абсолютната забрана да не се говори за семейството й. На мен ми се струва, че там има нещо гнило. Само че, за разлика от Старджил, тя си е затваряла устата.
— Кога пристигат родителите й?
— След няколко дни. Защо не се срещнеш с тях?
— Разбира се.
Влязох в колата.
Той продължи да разсъждава на глас:
— В началото я възприемахме като симпатична жена, а сега мислим за нея като своего рода тиранин… Което значи, че аз ще трябва да намеря някой крайно неуравновесен тип със садистични наклонности, който в момента използва кредитната й карта. Тъй като говорим за това, най-добре ще е да се обадя във „Виза“. — Погледна назад към къщата. — Може би е имала посетители, които никой не е виждал. Или само един извратен любовник… Нейната всекидневна би могла да се използва като огромен тепих, нали? Достатъчно пространство, за да се търкаляш на воля — подовете са гладки като задничето на бебе. По дъските няма следи от течности, но кой знае?
— Лакираният под не се ли почиства по-лесно? — попитах.
— Вярно. Килимът все ще задържи нещо.
— Старджил каза, че е махнала всички килими.
Майлоу потърка лицето си.
— Бивш пациент или мошеник, тъй или иначе, някое лошо момче, за което тя си е мислела, че може да го контролира.
— А това и в двата случая отговаря на обстоятелството, че е била намерена в собствената й кола. Значи е някой, който си няма своя.
— И при това я слага на мястото на шофьора, подчертавам. — Слаба усмивка. — Късно нощно запознанство — вече знаем от Старджил, че тя не е имала нищо против случайните връзки. Отиват някъде и нещата тръгват зле. В нея няма следи от сперма, тъй че не се е стигнало до цуни-гуни… Лошото момче я нарязва, пъхва я в чувала за смет, натъпква я в багажника и я откарва с колата до Лос Анджелис — запад. Не присвоява колата, защото това е най-сигурният начин да бъде пипнат. Умен. Педантичен до дребнавост. Не е някой от „Старкуедър“. — Направи гримаса. — Искам да кажа, че тук си губя времето. Отново сме в изходна позиция.
— Клетъчният му телефон изпиука. Откачи го от колана си и заговори: — Стърджис… О, здравейте… Да, благодаря… О? Как така? Защо не ми казахте?… Добре, разбира се, ще бъде чудесно, само ме упътете. — Като притискаше апарата до ухото си, той извади бележника си, записа нещо и изключи телефона. — Беше младата мис Оут. Тази вечер е нощна смяна в „Старкуедър“ и преди това иска да поговорим.
— За какво?
— Не ми каза, но ще разбера, когато я изслушам.
Беше поискала да се срещнат в Плъмър Парк в Западен Холивуд. Аз последвах Майлоу, излязох на Лоръл и завих на изток към Мелроуз. По пътя минах край билборд, който рекламираше зала за кикбокс: някаква жена с ужасен вид в спортен екип, отдръпнала ръка в ръкавица, готвеща се за удар. Надписът отдолу гласеше: „Ще си починеш, когато си мъртъв.“ Навсякъде догми.
Паркът беше зле поддържан и претъпкан с хора, повечето от които говореха руски, а не английски. Мнозинството от посетителите му бяха възрастни хора, които седяха по пейките, твърде навлечени въпреки горещината. Няколко деца на велосипеди обикаляха около овалната тревна площ в центъра, хора с вид на сомнамбули развеждаха кучета на каишки, мърляви мъже с тениски и евтини обувки се мотаеха край телефонните автомати и се опитваха да си придават вид на свързани с московската мафия.