— Но Клеър е видяла у него нещо, върху което би могло да се работи — подхвърлих аз.
— Предполагам — отговори Хейди. — Каза ми, че той е предизвикателство. И наистина той взе да проявява някаква реакция — през последните няколко седмици успях да привлека вниманието му, понякога кимаше, когато му задавах въпроси, на които можеше да се отговори с „да“ или „не“. Но не е казвал цели изречения. Нищо като онова, което каза в онази нощ.
— „Лошите очи на доктор Арджънт в кутийка.“
Тя кимна.
— Но откъде би могъл да знае? Искам да кажа, думите му са безсмислени. Това е нищо, нали така?
— Вероятно — потвърдих аз. — Възможно ли е този човек да е общувал с някого, който евентуално е замислял да убие Клеър? Може би с някой, който е бил освободен?
— Изключено. Той не общува с никого. И никой не е бил освобождаван, откакто аз работя там. Никой не излиза от „Старкуедър“.
— Откога работите там?
— От пет месеца. Постъпих веднага след Клеър. Не, аз не бих търсила приятелите на този човек. Както ви казах, никой не желае да общува с него. Освен че има психически проблеми, той е увреден и физически. Късна дискинезия8.
— Какво значи това? — попита Майлоу.
— Странични ефекти. От антипсихотичните медикаменти. Доста е зле. Походката му е нестабилна, непрекъснато се плези, върти глава. Понякога става активен и марширува на място или изкривява врат на една страна, нещо такова. — Тя показа, като се изпъна, опряла гръб на ствола на дървото. — Това е всичко, което знам. А сега бих искала да си тръгна, ако е възможно.
— Името му, госпожице — настоя Майлоу.
Още едно подръпване на конската опашка.
— Не ни е разрешено да казваме имената. Дори нашите пациенти са поверителни. Но предполагам, че всичко това ще се промени, когато… — Госпожица Оут отпусна ръце, сключи пръсти точно над слабините си и те останаха там, сякаш се опитваха да защитят съкровената й същност. — Добре — каза най-накрая. — Името му е Ардис Пийк, може би сте чували за него. Клеър казваше, че е много известен, вестниците му дали прякора Изверга.
10.
Челюстите на Майлоу леко се раздвижиха: пресилено отпускане.
— Чувал съм за Пийк.
И аз бях чувал.
Много отдавна. Бях в университета — поне преди петнадесет години.
Спокойствието на Хейди Оут беше непресторено. Тя сигурно е била ученичка в първи клас. Родителите й вероятно й бяха спестили подробностите.
Спомних си фактите, изнесени във вестниците.
Фермерско градче на име Трийдуей, на един час път северно от Лос Анджелис. Орехи и праскови, ягоди и хубави чушки. Красиво местенце, където хората все още оставяха вратите си незаключени. Вестниците специално подчертаваха това обстоятелство.
Майката на Ардис работела като домашна прислужница и готвачка в едно от най-изтъкнатите земевладелски семейства в града. Млада двойка. Богати наследници с красива външност и голяма стара къща на два етажа — как беше фамилията им? Името на Пийк веднага ми прозвуча познато. Какво се говореше?
Веднага си припомних някои откъслеци от биографията му. Пийк, роден в северната част на Орегон, в някакъв дърварски лагер, бащата неизвестен. Майка му готвела за трима мъже.
Едва ли някой би могъл да каже със сигурност, но тя и момчето обикаляли по крайбрежието през по-голямата част от детството на Ардис. Не бил открит никакъв документ, че Той някога е посещавал каквото и да е училище, а когато Пийк и майка му пуснали котва в Трийдуей, Ардис бил на деветнадесет години, неграмотен, неестествено срамежлив и очевидно по-различен от другите.
Норийн Пийк търкала подовете на кръчмите, докато се настанила на работа в ранчото. Живеела в главната къща, в слугинската стая до кухнята, а Ардис бил напъхан в някаква едностайна колиба зад прасковената градина.
Той бил недодялан, душевноболен, толкова тих, че мнозина от хората в градчето го мислели за ням. Безработен, с премного свободно време, лишено от всякакви занимания, бил узрял за пакости. Единствените му провинения обаче били няколко дребни инцидента — мацаница с боя зад хамбара на Синклер, толкова очевидно безсмислени, че утвърдили репутацията му на бавноразвиващ се. В края на краищата собствениците на ранчото му намерили подходяща според тях работа, пращали го да лови плъхове, да изтребва различни гризачи, да убива змии. Играел ролята на териера на фермата в човешки образ.