Неговата територия били петте акра земя, непосредствено заобикалящи къщата. Задачите му никога не можели да бъдат напълно завършени, но той с готовност се трудел и често работел до късно през нощта с тояга и отрова, като понякога се въргалял в прахта, буквално забил нос в земята.
Работа на куче, възложена на човек, но според всички разкази Пийк бил намерил своята ниша.
Всичко това свършило в една студена неделна утрин, два часа преди падането на нощта.
Първо открили майка му — едра, тежка жена, облечена в износената си домашна рокля — да седи пред кухненската маса с голяма чиния ябълки от сорта „Грани Смит“ до нея, някои от които били обелени и с извадена сърцевина. Захарницата, брашното и калъпчето масло върху близкия шкаф подсказвали, че това е денят за сладкиши. Във фурната имало печено месо, а две зелки били нарязани за салатата. Норийн Пийк страдала от безсъние и обстоятелството, че възнамерявала да готви през нощта, съвсем не било нещо необичайно.
Но този път готвенето свършило преждевременно. Тя била обезглавена. Главата лежала на пода, на няколко стъпки от стола й. Край нея имало касапски нож, по който все още били полепнали късчета зеле. Друг нож от същия вид, само че по-тежък и по-голям, бил изваден от поставката за ножове.
Кървави следи от гуменки водели към стълбището за прислугата. На третия етаж на къщата младият собственик на ранчото и неговата жена лежали прегърнати в леглото, с отметнати настрани завивки. Главите им не били отделени от телата, въпреки че прерязаните вратни вени и трахеи говорели, че това не се дължало на липсата на усилия. Големият нож бил преодолял плътта, но не и костите. Превърнатите в пихтия лица допълвали ужаса. Голяма, покрита със съсирена кръв, бейзболна бухалка лежала на пода до долния край на леглото. Бухалката на съпруга; той бил батеман9 в университетския отбор шампион.
Вестниците бяха обърнали голямо внимание колко привлекателна била приживе двойката… как им беше името… Ардъло. Мистър и мисис Ардъло. Златна двойка, притежаваща всичко, за което си струвало да се живее. Лицата им били обезобразени.
Надолу по коридора — детските спални. По-голямото дете, петгодишно момиченце, било намерено в гардероба. Съдебният лекар беше предположил, че то е чуло нещо и се е скрило. При него бил използван големият нож, страшно изкривен, но все пак цял. Вестниците бяха спестили на читателите други подробности.
Стая за игра разделяла спалнята на момиченцето от тази на бебето. Навсякъде имало разхвърляни играчки.
Бебето било десетмесечно момченце. Люлката му била празна.
Избледняващи отпечатъци от гуменки водели обратно долу, към пералното помещение и задния двор, където от следите личали само малки червени петънца по лъкатушещата, настлана с каменни плочи, алея и изчезвали в прахта на пътеката, минаваща покрай градинката пред кухнята.
Открили Ардис Пийк в колибата му — купчина от дървени летви и стари кашони, смърдяща на хиляди кучета. Но там живеели не животни, а Пийк — гол, проснат в несвяст върху едно походно легло, заобиколен от празни кутии от боя, туби от лепило, шишета с етикет на евтина мексиканска водка, едно от които било пълно с урина. Найлоново пликче със следи от бяло кристално вещество било намерено под леглото. Метамфетамин.
По устата на ловеца на плъхове имало засъхнала кръв. Ръцете му били мокри до лактите от нещо червено, косата и завивките били тъмночервени. Сиво-белите пръски в косите му после се оказали парченца от човешка мозъчна тъкан. Отначало помислили, че това е още една жертва.
Но той се размърдал, когато го разтърсили. По-късно всичко било измито.
Спял дълбоко.
Воня на изгоряло изпълвала колибата.
В нея нямало печка, а само котлон, захранван от стар автомобилен акумулатор. На котлона се мъдрело ламаринено кошче за боклук, което служело за тенджера. Металът бил много тънък; дъното вече било почнало да прогаря и зловонието от обгорялата ламарина добавяло горчив привкус към вонята от разлагаща се мърша и мръсни дрехи.
Миришело и на още нещо. На яхния.
Пижамката на бебето била захвърлена на пода, покрита с мухи.
Ардис Пийк никога не се бил проявявал като готвач. Майка му винаги имала грижата за това.