Тази сутрин се бил опитал.
Хейди Оут каза:
— Не бях чувала за него, докато не постъпих в „Старкуедър“. Когато се е случило, съм била съвсем малка.
— Значи знаете какво е направил — каза Майлоу.
— Убил е едно семейство. Записано е в картона му. Клеър ми каза за това, преди да ми възложи да работя с него, каза, че не е извършвал никакво насилие след онзи случай, но че трябва да знам с кого ще си имам работа. Отговорих й: „Добре.“ Онова, което е направил, е ужасно, но човек не завършва дните си в „Старкуедър“, защото е обрал магазин. Приех работата, защото ме интересуваха крайните състояния.
— Крайните състояния ли?
— Крайностите — колко низко може да падне човек.
Обърна се към мен, сякаш търсеше потвърждение.
— Значи крайностите ви интересуват?
— Мисля, че екстремните ситуации могат да ни научат на много неща. Искам да кажа, че желаех да разбера дали наистина ще мога да работя с психически увредени хора; предполагах, че ако успея да се справя със „Старкуедър“, ще мога да се справя с всичко.
Майлоу каза:
— Но в крайна сметка работата се оказа монотонна.
— Рутината наистина е много. Предполагам, че съм била наивна, когато съм мислела, че ще видя неща, които правят силно впечатление. Под въздействието на медикаментите и поради собствения им недъг повечето от хората наистина са извън строя — те са пасивни. Това имах предвид, като казах, че съм като бавачка там. Гледаме да са нахранени и сравнително чисти, пазим ги от неприятности, усмиряваме ги, когато имат внезапни избухвания, същото, което човек прави и за едно малко дете. Едно и също се повтаря смяна след смяна.
— Доктор Арджънт е била нова там — казах аз. — Имате ли някаква представа дали е харесвала работата си?
— Изглежда, я харесваше.
— Говорила ли е някога защо се е прехвърлила там от Окръжната болница?
— Не. Но тя не говореше много. Само във връзка с работата, нищо лично.
— Тя беше ли прикрепена към Ардис Пийк, или сама е избрала да работи с него?
— Предполагам, че е избрала — лекарите имат голяма свобода. Ние, санитарите, сме много повече свързани с рутинната работа.
— Казвала ли е защо иска да работи с Пийк?
Тя подръпна конската си опашка, после отново я прехвърли отзад на гърба си.
— Всичко, което помня да е казвала във връзка с него, е, че той е предизвикателство. Поради психическите и умствените си проблеми. Ако сме успеели да повдигнем равнището на поведението при него, щели сме да постигнем същото и при всеки друг случай. Това ме привлече.
— Учили сте се от най-тежките случаи.
— Точно така.
— А какво можете да ни кажете за групата по усвояване на умения за всекидневния живот? — попитах аз. — Каква беше нейната цел?
— Искаше да разбере дали хората могат да се научат да се грижат по-добре за себе си — да се обслужват, да придобият някои основни умения, да обръщат внимание, когато говори някой друг. Дори и с психическите си увреждания.
— Как бяха подбрани хората за групата?
— Клеър ги подбра. Аз само й помагах.
— Постигнахте ли някакъв напредък?
— Малък — отговори тя. — Имахме само седем събирания. Утре щеше да бъде осмото.
— Никакви по-особени проблеми с дисциплината в групата?
— Нищо необичайно. Те си имат настроенията; човек трябва да бъде твърд и настоятелен. Ако питате дали се бунтуваха срещу нея, не, въобще не. Харесваха я. Всеки я харесваше. — Подръпване. Тя започна да дъвче бузата си и отново изви гръб. — Наистина е ужасно. Тя беше добра учителка, много търпелива. Не мога да повярвам, че някой би поискал да й причини нещо лошо.
— Въпреки че не е споделяла нищо лично — каза Майлоу, — споменавала ли е нещо за живота си навън?
— Не. Съжалявам — искам да кажа, човек не можеше просто да седне и да пие кафето си с нея.
Все пак говореше за Клеър, употребявайки малкото й име. Моменталната фамилиарност на гена Х.
Мис Оут каза:
— Наистина бих желала да можех да ви кажа повече. Онова за Пийк — то е нищо, нали?
— Вероятно нищо — отговори Майлоу. — Но аз бих искал да поговоря с него.
Тя поклати глава.
— Няма да можете да поговорите с него. Не и по нормалния начин. През по-голяма част от времето той е напълно отнесен. На двете с Клеър ни трябваха месеци, за да го накараме да ни обърне някакво внимание.