— Добре — каза Майлоу, — ще видим какво ще стане.
Тя посегна нагоре, откъсна листо от дървото и започна да го мачка между пръстите си.
— Струва ми се, че го очаквах. По-добре да се подготвя за конско от доктор Суиг. Вероятно първо ще трябва да мина през него.
— Искате ли да се намеся?
— Не, сама ще се справя. Поне знам, че постъпих както трябваше. Време е да си ходя обаче. Трябва да се позанимавам с децата.
— Колко още ви остава в университета?
— Една година за бакалавър, после дипломната работа. Плащам за всичко, тъй че ще ми отнеме повече време. Едно от хубавите неща в „Старкуедър“ е, че плащат добре. Но ще намеря нещо.
Майлоу попита:
— Окончателно ли сте решили да напуснете?
— Не виждам причина защо да не напусна.
— Много лошо. Бихте могли още да ни помогнете.
— Как?
— Като се опитате отново да размърдате Пийк.
Смехът й прозвуча леко пресилено.
— Не, благодаря, детектив Стърджис. Не искам да се забърквам повече. А освен това той и с мен не говори в истинския смисъл на думата.
— Но ви е проговорил в деня, преди да убият Клеър.
— Това беше… въобще не знам какво е било това! — заяви тя.
Майлоу се засмя.
— Не мога да ви убедя, а?
Тя отговори на усмивката му:
— Не мисля.
— Помислете за това като възможност да научите повече за крайните случаи — като за предизвикателство.
— Ако сега ми трябва предизвикателство, ще отида да се катеря по скалите.
— Алпинистка — каза Майлоу. — Мен ме е страх от височините.
— Човек просто трябва да привикне. Това е тайната на успеха. Обичам всякакви предизвикателства — всякакви физически усилия, катерене, сърф, парашутизъм. Физическите упражнения са особено важни, когато работиш в място като „Старкуедър“. Трябва през цялото време да се самонаблюдаваш, но да не правиш никакви жестове, никакви движения. Тъй или иначе… — Мис Оут погледна часовника си. — Наистина бих искала да си ходя.
— Добре.
Тя се ръкува с нас и си тръгна с леката походка на атлет.
Майлоу избухна:
— И така, какво, по дяволите, означава намесването на Пийк в цялата тази работа?
— Нищо, предполагам — отговорих аз. — Той е промърморил нещо; при нормални обстоятелства Хейди е нямало да му обърне внимание. Но след като Клеър е била убита, това я е уплашило.
— Нямаш ли впечатлението, че е доста ексцентрична? За една малка мис Хич не ми пука?
— Да скачаш от самолет е едно, убийството — съвсем друго.
— „Лошите очи на доктор А. в кутийка“ — каза той. — Ами ако не е случаен брътвеж? Ако Пийк си е имал другарче, което е излязло оттам? Някой, който му е казал, че възнамерява да направи нещо лошо на Клеър?
— Не мисля, че Пийк си има другарчета. Хейди каза, че живее сам в стая, че никой не желае да общува с него. Но може пък да не е така. Трябва да проверим.
— Ардис Пийк — каза замислено Майлоу. — Мина много време, откакто направи онова нещо. Шестнадесет години. Знам точно, защото току-що бях почнал в отдел „Убийства“, първото, което ми връчиха, беше един заплетен случай, над който се потях, без да намеря изход, питайки се дали не работя погрешно. След няколко дни Пийк направи онова в Утървил и някакъв местен шериф селяндур се справи още същия ден. Помня, че си мислех как някои хора имат късмет: оня задник му беше поднесъл себе си на тепсия с всички гарнитури. Няколко години по-късно, когато бях на курс за квалификация в Куонтико, момчетата от ФБР използваха Пийк като учебен пример, говореха, че това е типичен случай на дезорганизиран, пиян убиец, напълно отговарящ на очертания профил: бълнуващ луд с лоша хигиена, съзнанието му се пука по всички шевове, не прави никакви особени усилия, за да скрие престъплението. „Лоши очи в кутийка“… значи сега е минал от психарите към пророците?
— Или случайно е чул друг пациент да казва нещо и го е повторил. Просто не мога да си представя, че е замесен в убийството на Клеър. Защото е дезорганизиран. Интелигентността му е ограничена. А оня, който е убил Клеър — и Ричард, е действал педантично.
— Това е при положение, че приемем, че Пийк действително е толкова побъркан.
— Мислиш, че през целия си живот се е преструвал?
— Ти ще ми кажеш възможно ли е.
— Всичко е възможно, но не бих казал, че е твърде правдоподобно. Значи предполагаш, че е част от някакво дуо убийци? Тогава защо ще се хвалят с това? От друга страна, някой може да сметне тип като този — откъснат от света, който никога не говори, — че въобще не е в час, и съответно да не е предпазлив пред него, да каже нещо интересно. Ако е станало именно това, Пийк може би ще успее да се съсредоточи достатъчно, за да ни каже кой е бил този някой.