— Във ФБР смятат, че избождането на очите подсказва нещо повече от случайна среща.
— Изпратих на ФБР формуляра с данните от местопрестъплението и получих шаблонен отговор и препоръка да търся убиеца сред познатите му. Проблемът е там, че не мога да открия никакви приятели на Дада. Той е бил в Калифорния само от девет месеца. Може би това, че е работел на две места, му е пречило да води социален живот.
— Или пък е водил двойствен живот.
— Искаш да кажеш, че е бил гей? Не мисля, че това би останало скрито от мен, Алекс.
— Не непременно гей — отговорих аз. — Просто смятам, че е имал свой таен живот.
— Какво те кара да мислиш така?
— Образцовите наематели не излизат на улицата, за да ги разрежат наполовина.
Той изръмжа. Отпихме отново. Всички сервитьорки бяха пищни блондинки, които носеха бели селски блузи и дълги поли. Нашата имаше акцент. Чехословакия, отговори тя на Майлоу, когато я попита откъде е; после предложи да отреже крайчето на пурата му, но той вече го бе отхапал. Беше средата на лятото, но в камината гореше газова уредба. Климатик поддържаше помещението леденостудено. На бара имаше други две хубавици, които приличаха на проститутки. Мъжете с тях изглеждаха нервни.
— Толъка Лейк е на един хвърлей от Холивуд — казах аз.
— Освен това е близо до студията „Бърбанк“. Дада може би се е опитвал да си създаде връзки, за да му дадат роля.
— И аз си го помислих. Но дори да си е намерил някаква работа, тя не е била в студията. Открих обява от „Уийкли“ в джоба на едно от саката му. Дребен шрифт, съобщение за набиране на актьори за някакъв буламач, наречен „Кървава разходка“. Прослушването е било месец преди смъртта му. Опитах се да издиря компанията, пуснала обявата. Посоченият телефонен номер се оказа изключен, но по онова време е принадлежал на някаква фирма, наречена „Тин Лайн Пръдакшънс“. Това пък ме отведе до някакво бюро с телефонен секретар, което вече не обслужваше „Тин Лайн“. Адресът, който имаха, беше пощенска кутия във Винис, отдавна закрита, без да са оставени други координати. Никой в Холивуд не е чувал за „Тин Лайн“, сценарият не е бил регистриран в която и да е от гилдиите, няма никакви доказателства, че такъв филм някога е бил направен. Разговарях с Питра Конър от Холивуд. Тя каза, че индустрията е пълна с такива компании еднодневки, повечето покани за прослушване на актьори не водят доникъде.
— „Кървава разходка“ — повторих аз.
— Да, знам. Но това е било цял месец преди убийството и аз не се занимавах повече с тази история.
— А другата работа на Ричард? Къде е детската градина?
— „Пико и Доъни“.
— Какво е правил там?
— Забавлявал е малчуганите с различни игри. Нередовна работа, най-вече на празненствата по повод на нечий рожден ден. Директорът на градината каза, че Дада бил чудесен младеж — търпелив, открит, вежлив. — Той изпи уискито си на един дъх. — Някакъв проклет скаут — и да го нарежат така! Би трябвало да има нещо друго!
— Някой склонен към убийство хлапак, изнервен от дългото чакане на опашката за „Лунния скок“.
Майлоу се засмя, изучавайки дъното на чашата си.
— Каза, че Дада е изпращал пари вкъщи — обадих се аз. — Къде е това?
— В Денвър. Бащата е дърводелец. Майката преподава в училище. Пристигнаха няколко дни след като беше убит. Извънредно свестни хора, покрусени, но не можеше да им се помогне. Ричард спортувал, получавал четворки и петици, участвал във всички пиеси, поставяни в училището. Прекарал две години в колеж, намразил го и започнал да работи при баща си.
— Значи има известни дърводелски умения — може би е срещнал убиеца в някакъв подобен курс.
— Никога не е посещавал курсове от какъвто и да е вид, доколкото успях да открия.
— Син на дърводелец, при това разрязан с трион — казах замислено.
Той остави чашата си, като се постара да го направи безшумно. Очите му бяха втренчени в мен. Обикновено искрящо зелени, сега те изглеждаха сиво-кафяви на замъглената от тютюневия дим светлина. Едрото му лице беше толкова бледо, сякаш бе напудрено, бяло като бакенбардите му. Белезите от акне, нашарили кожата на страните, брадичката и челото му, изглеждаха по-дълбоки и по-жестоки от всякога.
Майлоу отметна косата от челото си.
— Добре — каза извънредно тихо. — Като оставим настрана изтънчената ти ирония, как да разбирам това за триона?