Выбрать главу

Слуховете се засилиха, когато завещанието му стана публично достояние. Старкуедър бе завещал всичко на щата Калифорния при едно условие: поне сто акра от „неговата“ земя да се използват за построяването на „голямо здравно заведение за психично болни, в което да се прилагат последните открития и достижения в областта на психиатрията и сродните й дисциплини“.

Юрисконсултите изразиха мнение, че документът вероятно няма никаква правна стойност, но трябвало да минат години, за да се докаже невалидността му. И все пак в известен смисъл времето работеше изцяло в полза на новоизбрания губернатор. Без да бъде почитател на Старкуедър, когото смяташе за досаден и ексцентричен стар мърморко, той започна кампания срещу престъпността, заклеймявайки изменчивостта на правосъдието, което изпращаше опасни маниаци обратно на улицата. След трескави консултации с водещи юристи беше разработен план, който разсея кошмара. От Сакраменто бяха изпратени помощници, които трябваше да търсят евтини общински парцели. Скоро на хоризонта се появи съвършеното разрешение на проблема: запустял терен, далеч на изток от Лос Анджелис, някога газова станция на петролна компания, после сметище, а в момента смрадливо мочурище. Отровена почва, замърсители, които се просмукваха до най-долните земни пластове. Едва осемдесет и девет акра, но кого го беше грижа?

С помощта на комбинация от изпълнителна заповед и някаква вратичка в законодателството крадените парцели на Старкуедър бяха върнати на щата и бе построено „голямо здравно заведение за психично болни“, предназначено за престъпници, признати от съда за невменяеми. Сигурен пристан за алкохолизирани убийци, кръвопийци, канибали, содомити, педофили, откачени зомбита. За всички, достатъчно луди и достатъчно опасни за „Сан Куентин“, „Фолсъм“ или „Пеликан Бей“4.

Да се построи нова болница, се оказа трудна задача. По онова време затваряха един след друг държавните приюти за хора със забавено развитие и безобидни индивиди с психически отклонения благодарение на странния коравосърдечен съюз между десничари скъперници, които не желаеха да харчат пари, и невежи левичари, които бяха убедени, че хората с психически отклонения са политически затворници, и страстно желаеха да ги освободят. След няколко години щеше да възникне „проблемът с бездомните“, който щеше да шокира проповедниците на спестовността и социолозите, но тогава разрушаването на цялата система за хоспитализирани пациенти изглеждаше разумно начинание.

Все пак изграждането на контейнера за струпване на маниаци отне само две години на губернатора.

Той го кръсти на стария мърморко.

Щатската болница за невменяеми престъпници „Старкуедър“ се състоеше от основна сграда — пететажен бетонен блок, и сива, измазана с хоросан, кула, оградени с шестметрова ограда от бодлива тел, по която течеше ток, нашарена със засъхнала кал и мръсотия. Грозна с наказателна цел.

Ние се отклонихме от шосе № 10, профучахме край Бойл Хайтс и пропътувахме няколко километра през индустриалния „резерват“, минавайки покрай редица изоставени петролни сонди, замръзнали като огромни богомолки, мръсносиви скотобойни и опаковъчни фабрики, изоставени депа, после още няколко километра пустеещ терен, който вонеше на безплодна предприемчивост.

— Пристигнахме — каза Майлоу и посочи островче от асфалт, на което имаше табела „Шосе Старкуедър“. Друга табела гласеше: „Щатското учреждение — напред“.

Немаркираният път навлезе в сиво-зеления пояс от евкалипти — около седемдесет на брой, — който ни благослови с пропита от ментолов аромат сянка, преди отново да излезем на августовското слънце и ослепителния му блясък, толкова пронизващ, че направи излишни слънчевите ми очила.

Пред нас се изпречи високата ограда. Дебели и черни като водни змии електрически кабели. Цялата колекция от предупредителни надписи на английски и испански в приетите от щата цветове върху остъклената кабина и стоманената порта. Пазачът — набит младеж с неопределено настроение — отвори прозорчето, изслуша обясненията на Майлоу и си отбеляза времето на влизането ни. После разгледа личните ни карти с болезнено изражение, постави всички документи в стъкления си шкаф, попита дали носим огнестрелно оръжие или ножове и конфискува служебния пистолет на Майлоу и моя армейски нож.

След няколко минути портата се отвори дразнещо, бавно и Майлоу подкара колата. По време на пътуването той беше необичайно спокоен. Сега изглеждаше разтревожен.

вернуться

4

Някои от най-прочутите американски затвори. — Б.пр.