Бях забравила какво страхопочитание вдъхваше един алфа в разцвета на силите си. Тъй като бях прекарала целия си живот като дъщеря на алфа и освен това самата аз щях да стана такава, величественото му държание и непреклонният му поглед бяха нещо съвсем нормално за мен. Всичко, като се започнеше от внушителната му стойка до стоманеносивите му очи, вдъхваше респект. Конър изобщо не се почувства по-спокоен, когато баща ми прие човешкия си облик, и дори Адна се отдръпна назад, надничайки зад рамото на Конър, вместо да се приближи твърде много до алфата.
— Конър, Адна. Това е баща ми, Стивън Тор.
— Алфата на Найтшейд? — Очите на Адна се разшириха. — Вие дойдохте!
— За да победим! — извика Конър и вдигна тържествуващо юмрук във въздуха.
Развеселена усмивка изви устните на баща ми и Конър свали ръка с леко смутено изражение. — Ъъъ… съжалявам за това. Просто наистина, ама наистина се радвам, че сте тук.
— За мен е удоволствие. — Баща ми му подаде ръка и те се здрависаха.
Адна се усмихна срамежливо, когато алфата я поздрави.
— Приличате си — отбеляза тя, хвърляйки поглед към мен.
Аз се засмях, ала татко ми отправи горда усмивка, от която сърцето ми сякаш запя. Брин се изкиска и ми стисна ръката.
Още три вълка се присъединиха към нас. Когато се преобразиха, Рен, Мейсън и Нев бяха ухилени до уши.
— С повече е по-весело, нали така? — разсмя се Мейсън.
Конър удари Нев на шега.
— Можеше да ни предупредиш, че сте на наша страна. За миг си помислих, че е ударил последният ни час.
— Горкичкият Конър — подхвърли Адна. — Такава деликатна душица.
Конър й хвърли укоризнен поглед.
— Предупредихме ви — настоя Нев. — Виж само.
Той се преобрази и наведе глава, за да ни покаже черния символ, нарисуван на челото му.
— Хей! — усмихна се Шей. — Това е моята татуировка.
— Знакът на Потомъка — каза баща ми. — Решихме, че това е най-добрият начин да удостоверим самоличността си. Всички вълци, които се присъединиха към нас, бяха белязани от Итън. Идеята беше негова.
— Аха. — Нев отново си беше възвърнал човешкия образ. — Така че никой да не ни застреля. Особено Итън.
— Да, той открай време първо стреля, а после задава въпроси — засмя се Конър. — С вас ли е?
— Включи се в южната атака — отвърна баща ми. — Но предполагам, че скоро ще дойде.
— Искате да кажете, че сте довели още вълци? — обади се Адна.
— Разделихме се на три отряда — обясни баща ми. — Моят е най-многобройният. Заобиколихме засадата на Бейн от двете страни и ги нападнахме отзад.
— Толкова много вълци? — Веждите на Рен подскочиха. — Привлекли сте и някои от глутницата на Бейн.
— Баща ти не може да се нарече особено благ, Рение. — Татко го наблюдаваше изпитателно. — Прогони собствения си син, както и мнозина други. Това е цената на жестокостта.
— Емил Ларош не ми е баща — заяви Рен, без да трепне. — Не му дължа нищо.
— Така е. Търся мир с теб, алфа.
— И аз — с теб. — Рен наклони глава и ме погледна. — Дъщеря ти е най-храбрият вълк, когото познавам. Тя е истинска алфа.
— Така е. — Баща ми се усмихна: първо на Рен, а после и на мен.
— Мисля, че Рен се опитва да се докара пред баща ти — прошепна Брин в ухото ми.
— Шшшт! — Настъпих я по крака.
Шей се размърда неспокойно при тази размяна на реплики и баща ми го погледна с усмивка.
— Толкова много лидери в такъв малък отряд трябва да е истинско предизвикателство.
— Най-сетне някой има куража да го каже! — ухили се Мейсън и Нев го плесна по тила.
— Радвам се, че сте убедили вълците на Бейн да се присъединят към нас — каза Конър, без да обръща внимание на Мейсън и Нев, които бяха започнали да се бутат. — Не знаехме дали някой е в състояние да го стори.
Баща ми кимна.
— Аз също се радвам. Заслугата е най-вече на Невил.
— Благодаря, Стивън — каза Нев, който междувременно бе успял да улови главата на Мейсън в хватка ключ. — Но имах помощ. Сабин и Калеб — онзи, когото видяхте в „Идън“, същият, с когото свирехме в „Бърнаут“ — изиграха съществена роля. Том пък осигури сигурно място, където да се срещаме, докато набираме съюзници. Определено беше плод на общите ни усилия.
В този миг Мейсън го преметна по гръб.