Първият вълк скочи във въздуха и повали Конър. Адна се обърна рязко и стоманеният й камшик изплющя. Вълкът изскимтя, когато заостреният връх на оръжието й се впи в тялото му. Още едно скимтене последва първото, когато стрелите на Итън се забиха в хълбока на Стража. Той се изви, мъчейки се да издърпа стрелите. Последният му рев се превърна в задавен клокот, когато камата на Конър потъна в гърдите му.
Междувременно баща ми се бе нахвърлил върху втория вълк и сега те се премятаха по земята, като ръмжаха и се хапеха. На няколко крачки оттам Рен се бе изправил срещу останалите двама Стражи. Нито той, нито те се бяха хвърлили в атака; вместо това се гледаха настръхнали, изпълвайки въздуха с ниско, заплашително ръмжене.
Пулсът ми се учести, когато осъзнах защо Рен се колебае. Дакс и Фей гледаха свирепо някогашния си алфа и ръмжаха, изкривили муцуни в свирепи гримаси.
— Не го правете. — Рен изпрати мисълта си до всички ни. — Не трябва да се бием.
Изтичах до него.
— Послушайте, Рен. Моля ви.
— Защо? — излая Дакс към Рен, без да ми обръща внимание. — За да можем и ние да преклоним глава пред кучката ти?
— Да не си посмял да говориш за нея по този начин. — Рен пристъпи заплашително напред. — Нямаш никаква представа какво всъщност става тук.
— Нима? — Фей подуши въздуха отвратено. — Аз пък мисля, че просто се боиш да се държиш като алфата, който трябва да бъдеш. Ти си слаб.
— А ти си идиотка, Фей — изръмжа Брин.
— Аз поне не оставям Кала да мисли вместо мен. — Фей погледна към Рен и Брин. — И двамата сте слаби.
— Фей, не го прави! — извиках, когато видях мускулите й да потръпват, но тя вече беше политнала във въздуха.
Бях готова да я посрещна, когато тя се стовари отгоре ми, ала устремът на скока й бе такъв, че се проснахме в снега. Брин се втурна към нас и впи зъби в хълбока на Фей. По звуците от щракане на челюсти и свирепото ръмжене недалеч от нас разбрах, че Рен и Дакс също са се счепкали.
Най-добрите ни бойци. Припомних си какво ми бе казал Рен за Дакс и Фей. Които си приличат, се привличат. Ала сега бойните им умения работеха в наша вреда. Ние бяхме техните алфи, но дали щяхме да успеем да ги надвием?
Претърколих се, за да се изправя, но Фей беше по-бърза. Тя се стовари върху гърба ми и заби зъби в рамото ми. Без да обръщам внимание на болката, подскочих високо нагоре и се преметнах така, че когато се стоварихме на земята, Фей се оказа затисната под тежестта ми. Брин се нахвърли отгоре й и я прикова в снега. Фей се изви и зарита, запращайки Брин назад.
Изправих се, съвсем наясно какво трябва да сторя. Фей все още лежеше по гръб. Меката плът на корема й бе незащитена — две ухапвания там щяха да са фатални. Ала трябваше да го направя веднага.
Дъхът сякаш спря в гърдите ми. Фей се раздвижи — всеки момент щеше да се преобърне. Не можех да се бавя повече.
Нещо изсвистя покрай ухото ми. Болезненият лай на Фей бързо се превърна в скимтене, когато втора, а после и трета стрела потънаха в корема й. Тя се преобърна с ръмжене, мъчейки се да изкуцука настрани. Алена диря напои снега под нея, докато тя се опитваше да избяга.
В следващия миг Итън се озова до мен, вдигнал арбалета си.
— Аз ще се оправя с това — каза той и посочи с брадичка надясно. — Иди да му помогнеш.
Обърнах се, потискайки съжалението си, докато Итън се прицелваше, и видях, че на няколко крачки оттам Рен и Дакс обикалят бавно един около друг. И двамата бяха запъхтени, а козината им бе изцапана с кръв, която капеше по снега. Втурнах се към тях и с един мощен скок се метнах на гърба на Дакс, сключила челюсти около врата му. Но дори това не бе достатъчно, за да го събори, и аз го захапах още по-здраво, борейки се да се задържа.
Дакс изръмжа и започна да се върти в кръг. Когато не можа да се отърси по този начин от мен, той се изправи на задните си крака — знаех, че ще се приземи отгоре ми, точно както бях направила с Фей преди малко. Не можех да си позволя да бъда повалена на земята, затова го пуснах и се извъртях във въздуха, докато той падаше назад.
Усетил, че вече не съм върху гърба му, Дакс се преметна и се приземи на крака, а след това се обърна към мен, оголил свирепо зъби.
— Господи, ти си истинска напаст. — Очите му бяха пълни с омраза. — Време е да бъдеш смачкана веднъж завинаги.