— Чакам те. — Забих лапи в снега и се приготвих да го посрещна.
Той изръмжа, ала после изведнъж изджавка и изви глава — зъбите на Рен бяха разкъсали подколянното му сухожилие.
— Сега, Кала. — Викът на Рен отекна в главата ми.
Знаех какво очаква от мен. Пропъждайки всяко съмнение, тласкана единствено от инстинкта си, се хвърлих напред. Сключих челюсти около гърлото на Дакс и захапах с всичка сила, разкъсвайки кожа и мускули, докато не му строших трахеята. Кръв изпълни устата ми в същия миг, в който тялото му застина и се отпусна безжизнено. Тогава го пуснах и се отдръпнах от неподвижното туловище на огромния вълк. Цялата треперех.
Рен докуцука до мен.
— Трябваше да бъде направено.
Изскимтях и зарових муцуна в рамото му. Знаех, че е прав, но въпреки това ми се повдигаше.
— Ранена си. — Той ме побутна лекичко. — Вземи малко кръв.
— Първо ти. — Поднесох рамо към муцуната му. Зъбите му пробиха кожата ми и аз застанах неподвижно, докато той ближеше кръвта ми.
— Готово. — Той ме близна по муцуната. — Сега е твой ред.
Забих зъби в гърдите му и начаса усетих как по езика ми се разлива вкусът на кръвта му, необуздан и сладък като уханието на горящи дърва. Искрящата топлина на изцелението се разля по тялото ми.
— Благодаря. — Вдигнах муцуна и долепих нос до бузата му.
— Мисля, че няма други. — Баща ми дойде при нас с мека стъпка.
Муцуната му беше почервеняла от кръв, но не виждах да е ранен. Зад него, проснат безжизнено в снега, лежеше трупът на един от възрастните вълци на Бейн.
Баща ми погледна първо към тялото на Дакс, а после към Рен.
— От твоята глутница ли беше?
Рен наведе глава.
— Моят бета.
— Съжалявам. — Баща ми сложи муцуна на рамото му; Рен изскимтя и се притисна в него.
Сломена от товара на скръбта, аз се отпуснах на земята и вдигнах поглед към нощното небе. Брин, цялата побеляла от сняг, се сгуши до мен, като скимтеше тихичко. Когато положих глава на гърба й, долових мириса на Фей в козината й. Луната не се виждаше вече, забулена от гъсти облаци. Докато миниатюрни сребърни снежинки се сипеха от небето, покривайки и живи, и мъртви, неволно си помислих, че луната нарочно бе скрила лицето си от нас, също така преизпълнена от скръб, както и ние. Ала ето че дори тя не можеше да спре сълзите си и те се изливаха над земята под формата на тих снежец.
24
Конър спря пред вратата и извади от джоба си шперц. Итън поклати глава.
— Лоуган трябваше да остави отключено.
Конър сви рамене и натисна бравата. Вратата се отвори.
— Това е добър знак, нали?
— Това е знак, че Лоуган поне се преструва, че е на наша страна — отвърна Итън. — Да не му отдаваме прекалено голямо значение.
— Съгласен. — Извадил мечовете си, Конър пристъпи бавно в кухнята.
Ние го последвахме в подобната на пещера стая. Въпреки мрака успях да различа тенджерите и тиганите, висящи от тавана, дългата маса, която се простираше от единия до другия край на помещението, както и огромната тухлена пещ, която заемаше почти цялата насрещна стена.
— Тук можеш да приготвиш достатъчно храна за цял Вейл — подхвърли Адна. — Колко често дава тържества чичо ти? Веднъж седмично?
— Никога — отвърна Шей. — Поне нито едно, което аз да съм видял.
— Някой изобщо използва ли тази кухня? — попита Конър.
— Веднъж слязох да хапна нещо. Хладилникът винаги е пълен. — Шей посочи хладилното помещение, което се намираше до също толкова голям килер.
— Някога намирал ли си тела вътре? — промърмори Итън.
Шей не отговори, но по тялото му пробяга тръпка. Сигурна бях, че това дори не му беше минавало през ум, преди да научи истината за чичо си. Зачудих се дали и него връщането в имението „Роуан“ плашеше толкова, колкото и мен. Всъщност, като се замислех, бях почти убедена, че за него трябва да бе много по-страшно. Та нали бе живял в това място, наричал го бе свой дом, без да подозира за измъчените пленници, затворени в картините по стените. Беше се смял на статуите на инкубите, само за да открие по-късно, че те могат да оживяват. Сигурно имаше чувството, че земята сякаш се изплъзва изпод краката му.
Изтичах до него и го близнах по ръката, надявайки се да му дам мъничко утеха. Той сведе поглед и ми се усмихна.