— Да се качваме — тихо каза Шей.
Конър кимна и ние поехме нагоре. С всяка стъпка тялото ми все повече се вледеняваше.
Рен се докосна до мен.
— Наистина ли си идвала и преди?
— Аха. И то неведнъж.
— Ужас. — Той потрепери. — Стиска ти повече, отколкото на мен.
— Е, по-лесно е, когато не знаеш, че цялото място няма търпение да се събуди за живот и да те убие. — Оголих зъби.
— Бас държа, че е така. — Той ме гризна закачливо по рамото.
Когато стигнахме до върха на стълбището, Конър си пое дълбоко дъх и посегна към вратата на библиотеката. Бравата поддаде и до ушите ни достигна тихо изщракване.
— Отворено е — прошепна. — Виж, това вече не ми се струва добър знак.
— Защото наистина не е — каза Шей. — Но не съм и очаквал мисията да мине леко. А ти?
— Давай — намеси се Итън и махна с брадичка към Конър. — Няма мир за нечестивите.25
— Това нашето мото ли е? — попита Конър, докато отваряше вратата. — Или тяхното?
— Сам си избери. — Итън вдигна арбалета си.
Меко сияние изпълваше библиотеката; приглушената светлина на лампите, разположени между лавиците с книги, придаваше на стаята топъл и гостоприемен вид. Ако не знаех, че не е така, можех да я взема за приятно, спокойно място, където с удоволствие бих се сгушила с някоя интересна книга.
В този миг баща ми сбърчи нос и настръхна, а в гърдите му се надигна гърлено ръмжене.
Емил.
Брин също заръмжа, а козината на гърба й се изправи. Алфата на Бейн беше тук. И не беше сам.
Познати миризми привлякоха и моето внимание.
— Добре дошли. — Протегнала ръка към нас, Лумин стоеше до етажерката, където се намираше „Аналите на Халдис“.
— Очаквахме ви — усмихна се Ефрон, който седеше до нея в тапициран с кожа стол с висока облегалка. В краката му лежаха два вълка, приковали очи в нас.
Погледът на Сабин не трепваше, докато този на Емил преливаше от злост. Лоуган стоеше зад баща си, надянал на лицето си маска на пълно безразличие.
— Какво разочарование — каза Конър. — Сега не можем да извикаме „Изненада!“.
— Духовито. Колко очарователно! — Лумин му отправи снизходителна усмивка, повдигнала едната си вежда. — Имаме предложение за вас. Дайте ни Потомъка и ще пощадим живота ви.
Аз изръмжах, а Итън вдигна арбалета си.
— На това предложение ли му казвате?
Очите му не се откъсваха от Сабин, а пръстите му толкова силно стискаха оръжието, че кокалчетата му побеляха. Тя отвърна спокойно на погледа му, така неподвижна, че спокойно можеше да мине за една от статуите отвън.
— Не може да се каже, че е особено съблазнително. — Камшикът на Адна изсъска по пода.
— Много добре. — Рубиненочервените устни на Лумин се разтвориха и усмивката й разкри проблясващи зъби. Тя вдигна ръка и започне да чертае огнен символ във въздуха.
— Ето го и призрака — промърмори Конър.
— Заемам се — каза Шей и пристъпи напред в същия миг, в който огненият символ изригна, превръщайки се в гърчещо се тъмно създание.
— Убий ги — нареди Лумин и махна лениво към нас.
Призракът се плъзна по пода. Шей направи две големи крачки и скочи, премятайки се във въздуха, така че да се приземи точно пред него.
— Това беше просто за да се покаже — подхвърли Конър.
Кръстът на елементите посече изтъканата сякаш от сенки фигура. Призракът изпищя и тялото му се превърна в дим.
Лумин дори не трепна, но видях как гърлото й помръдна, когато тя преглътна.
— Колко интересно.
— Да опитаме отново — каза Ефрон. — Ала нека го направим малко по-интересно, става ли? Емил! Сабин!
Двата вълка скочиха на крака. Емил се втурна към Шей, ала Сабин се нахвърли върху Ефрон. Зъбите й се впиха в пръстите на ръката, с която той тъкмо призоваваше нов призрак, и ги строшиха. Пазителят изпищя и рухна на колене. Очите му едва не изскочиха от изумление, когато Сабин пусна окървавената му ръка и го повали по гръб.
Задавените от кръв викове на Ефрон накараха Емил да се обърне. Той нададе яростен вой и се втурна към Сабин, но нищо не можеше да отвлече нейното внимание от жертвата й. Беше приковала Пазителя към пода и без да престава да ръмжи, отново и отново забиваше зъби в гърлото му. Когато Пазителят най-сетне престана да стиска козината й, тя се преобрази и го заплю.