След това се обърна към Рен и командата му отекна и в моята глава:
— Рение, не нападай Емил.
Рен дори не го погледна. Треперейки от ярост, той крещеше, отворил ума си и за нас:
— Целият ми живот е лъжа. Майка ми е мъртва заради теб. Кълна се, че ще те убия.
Смехът на Емил отекна в главата ми.
— Така ли говориш на стария си татко, момче? — Мисълта му завърши със заплашително ръмжене.
— Ти не си ми баща. Баща ми умря, когато ти прекърши врата му.
— Един от най-щастливите дни в живота ми. — Емил приклекна. — Какъвто ще бъде и днешният, след като приключа с вас.
Рен изрева и се нахвърли отгоре му.
— Рение, не! — Баща ми се втурна към тях в същия миг, в който Рен нападна Емил. — Спри!
Видях грешката на Рен още докато я правеше — в гнева си той скочи прекалено високо, давайки на Емил достатъчно време, за да промени позицията си под него. Емил се метна нагоре, намествайки тялото си така, че да посрещне Рен във въздуха.
Викът на Емил отекна в ума ми:
— Трябваше да сторя това в деня, в който се роди.
Челюстите му се сключиха около врата на Рен.
— Рен! — изпищях аз, докато двамата се сгромолясваха на пода, вкопчени един в друг.
Емил направи рязко движение с глава… и на мен ми се стори, че ме разкъсват надве, когато вледеняващ пукот прекъсна ръмженето на Рен.
В мига, в който двамата се приземиха на пода, баща ми връхлетя върху Емил, откъсвайки го от Рен, който остана да лежи ужасяващо неподвижен. Отчаян вой се откъсна от гърдите ми, когато се спуснах към него. Наведох муцуна и го докоснах с нос.
Пронизителен вой ме накара да откъсна поглед от Рен.
Баща ми бе притиснал Емил на пода. Алфата на Бейн се гърчеше, риташе и се мъчеше да се отърси от него, но баща ми все повече затягаше челюсти около врата му. От гърдите на Емил се откъсна нещо средно между вой и писък, който бързо отстъпи място на задавено клокочене, когато баща ми му строши гърлото.
Алфата на Бейн престана да се съпротивлява. Баща ми вдигна отпуснатото му тяло в челюстите си и с едно завъртане на главата запрати трупа на Емил надалеч от себе си.
След това тръгна към нас, преобразявайки се, докато вървеше.
— Рен. Рен. — Ухапах го лекичко. — Моля те, стани. Трябва да станеш.
Зарових муцуна в тъмносивата му козина. Ароматът му си бе все същият — сандалово дърво и огън, обвити в дъх на кожени дрехи.
— Рен. — Сега вече скимтях, докато го побутвах с лапа. — Отговори ми. Мога да те излекувам, но ти трябва да се събудиш, за да ти дам кръв.
Някой се отпусна на земята до мен. Адна беше коленичила и се взираше в мен с разширени, пълни със сълзи очи. Брин скимтеше тихичко до нея.
— Защо? — промълви Адна. — Защо трябваше и ти да си отидеш?
Тя посегна към него, ала аз изръмжах и я отблъснах — не исках никой друг да се доближава до него. Те не можеха да му помогнат. Адна ме зяпна; ръцете и краката й трепереха, всичката кръв се бе отцедила от лицето й.
— Ей! — Макар все още да пазеше Лоуган, Конър ме сочеше с върха на меча си. — Я по-полека, вълчице.
Шей премести поглед към мен.
— Остани тук — каза той на Търсача и като прибра двата меча в ножниците, се преобрази. — Кала.
Приближаваше се бавно, навел ниско глава.
Козината на гърба ми настръхна, заплашително ръмжене се надигна в гърдите ми.
— Стой настрана.
— Нека ти помогна. — Гласът му бе умиротворителен; той допря корем до пода и запълзя към мен. — Искам само да ти помогна.
Отново изръмжах и оголих зъби насреща му. Шей вдигна муцуна и ме близна нежно. Допирът му беше успокояващ; уханието му — свежо и изпълнено с надежда, като дъжд, отмиващ калта на страха, размътила сетивата ми — ми вдъхна нова вяра. Ръмженето ми заглъхна. Шей се изправи и долепи муцуна до моята.
— Можем да му помогнем. Ала не по този начин.
Той отново прие човешката си форма и тогава разбрах. Рен беше вълк; не можеше да пие, докато беше в безсъзнание. Трябваше да го върнем към живота, точно както Габриел беше помогнал на Нев да започне да диша. Аз се преобразих.
Все така във вълчия си образ, Брин се отпусна на пода. Тихо, непрекъснато скимтене излизаше от муцуната й.
— Помогни ми — обърнах се към Шей, ала той се поколеба, без да се приближава към Рен. Нещо проблясваше в очите му… нещо, което не искаше да видя.